Разберете и запомнете – щастливото дете е весело и шумно

Откакто се помним родителите винаги са казвали на децата си да бъдат по-кротки и по-тихи и винаги са се радвали или пък са давали за пример някое друго хлапе на детската площадка, което не тича, не вика и определено предпочита да седи на пейката само. Но дали това е правилно, дали така детето е по-щастливо? Или пък просто е по-срамежливо, но то също иска да тича и да крещи? По същия начин, когато отидем в заведение или пък сме във влака, самолета или дори парка, винаги се ядосваме на семейството с малки деца, което определено нарушава тихото спокойствие. Разбира се децата, особено когато са над 3 години трябва да бъдат учени да са възпитани и да не пречат на другите, но дали наистина веднага трябва да се ядосваме и да вдигаме скандал на семейството...

Ще ви разкажем две житейски истории, които напълно отразяват същността на шума, който „некротките и недобри деца“ създават. Сара Блекууд, известна канадска певица, преживява един от най-неприятните моменти в живота си преди две години. Трябвало да лети до Ванкувър, била бременна в 7-мия месец и пътувала с 23-месечното си бебе. Самолетът още не бил излетял, когато синът ѝ избухва в сълзи. Всички пътници започват да мърморят нещо като: „днешните майки не знаят как да се справят с децата си.“ Скоро се появява и стюардесата, която казва на жената, че трябва да успокои сина си, в противен случай ще трябва да слязат от самолета. Сара Блекууд била изплашена от тази сурова реакция, липсата на съпричастност и разбиране за това какво е детството. Синът ѝ плакал само 10 минути, след което се държал по най-възпитания начин през целия полет. Тези 10 минути обаче били достатъчни майката да се почувства така сякаш всички пътници мразят нея и детето ѝ.

Същото се случило и с друга млада жена, която публикува историята си в списанието „Love What Matters“. Тя също трябвало да лети със самолет, но детето ѝ започнало да плаче насред полета. Критиките, упреците и коментарите били много неприятни. Младата майка изпаднала в състояние на тревожност, което допълнително влошило ситуацията, докато изведнъж се появил добър човек. Възрастен мъж се приближил до нея и просто ѝ казал „Не се тревожи, ти си добра майка“. След това двамата започнали да разсейват детето, да говорят с него и да му показват снимки на таблета. За майката това било прекрасно. Поне този човек разбирал какво е да имаш малко дете, важността на обичта, търпението и интимността.

Защо ви разказваме тези две истории ли? Защото е хубаво и родителите, които се надяват детето им да бъде по-кротко и останалите от нас, на които детският смях, сълзи и емоции често пречат, да знаем, че неспокойното дете, което изследва, смее се, плаче, тича, скача, разхвърля неща и задава хиляди въпроси – това е преди всичко щастливо дете, което опознава света. Всички тези неудобни ситуации, дадени по-горе, ни подтикват да заключим, че хората имат твърде погрешно схващане за това какво е родителството. За тях възпитаното дете е тихо дете, което винаги мълчи. Осъждането е най-лесно. И хората често оценяват ситуацията през призмата на своите убеждения. Но децата просто понякога трябва да изразят емоциите си и да облекчат стреса с вик или просто да бъдат шумни. И те не могат да бъдат включени и изключени като играчка на батерии.

Запомнете, че ако малкото дете плаче, то е защото има нужда от нещо и това е единствения начин да го каже, а не защото иска да ви дразни. Едно палаво и неспокойно дете невинаги е резултат от лошото родителство. Например, ново място за малко дете е винаги стресиращо и то трябва да реагира някак си. Децата не са миниатюрни възрастни. Те трябва да взаимодействат с нас и тяхната среда. Затова оставете децата да викат, скачат, плачат, да се смеят и да играят, а когато пораснат ще мълчат достатъчно.