Реакцията на родителите, а не самите оценки плашат учениците

Всеки родител е изпитвал това ужасно чувство... Детето се прибира очевидно тъжно и унило от училище и колкото и пъти да го питате какво се е случило, то да не иска да каже нищо или да повтаря, че всичко е наред. Но дори и да се опитва да се преструва ние като родители можем да усещаме, че нещо не е наред. Дали пък не го тормозят в училище? Може би трябва да попитате учителите какво се случва и в крайна сметка след дълги усилия стигате до това крайно решение, защото детето продължава да не иска да говори. И каква е изненадата ви, когато разбирате, че зад цялото това страдание се крие просто една лоша оценка, която след няколко седмици ще бъде забравена... Но защо детето толкова се плаши от една оценка?

Това, което травмира хлапето всъщност не е самата оценка, а евентуалната реакция на родителите, казва психоложката Людмила Петрановска. При това тъгата е само един от проблемите. У свои малки пациенти тя е наблюдавала и стрес, кожни болести и екземи и това само заради една или няколко лоши оценки. Затова Петрановска съветва родителите да имат по-мек подход при лошите оценки, дори и те да се повтарят често. Съветва също така, че родителите не бива да разчитат единствено на рейтинга на училището и да не се стремят към елитните учебни заведения, в които често напрежението е излишно голямо, а истерията около оценките – висока.

„В последните години има интересна тенденция – учебни заведения изкуствено да бъдат обявявани за престижни. Тези училища за надарени деца работят на много прост принцип: обявяват се за елитни и приемат деца на конкурсен принцип. В тях за едно място кандидатстват 20, а учителите избират само онези, които са най-способни и искат да учат. Ако детето не се справи с програмата, обясняват на родителите, че неговото място не е точно в това училище“, разказва психоложката. Тогава родителят започва да се кара на детето, че то не се старае достатъчно и виж какви оценки получават останалите и оттук проблемите започват.

Затова е важно и вие, и децата ви да не възприемате оценките като най-важното нещо в училище. Те са от полза, само когато между преподавателя, ученика и родителя има ясна договореност, че е получил петица или тройка, защото е отстъпил назад от собствените си постижения и няма напредък. Само в този случай бележката не травмира детето. Ако обаче оценките в бележника с цифри му говорят „ти си слаб ученик“, „ти си по-глупав от другите“, „ти ме разочарова“ – дори и много добър пет, може да травмира детето.

Така че ако видите детето си тъжно от някоя оценка, обяснете му, че това не е чак толкова страшно и че следващия път ще се постарае повече и ще изкара повече. Обяснете, че всеки греши и че никой не е добър във всичко. Също така се уверете, че напрежението не идва от училището, и че там не държат твърде много всички ученици да са с отличен успех. Ако въпреки разговорите вкъщи и в училище, детето продължава да е тревожно, потърсете помощ от компетентен психолог. И най-вече обяснете на ученика си, че само по себе си образованието не прави човек нито добър, нито лош, нито щастлив, нито нещастен. То разширява сферата на свобода. Обяснете му тази идея и с пример: човек, който може да кара колело, ще е по-свободен в сравнение с този, който не може. А този, който владее английски, ще има по-широко поле за изява от този, който не знае. Колкото повече неща знае и умее човек, толкова по-свободен ще бъде. Така че в училище е важно да се учи, не само за да получаваш хубави оценки, най-важното е да научи, за да умее различни неща и да знае повече за света. Оценките се забравят, но получените знания остават.