Приключенията на детето от джунглата и неговите приятели, животните

Имало едно време едно момче, което живеело със своето семейство в тропическата гора. То много обичало животните.
Дошла една маймунка и момчето поискало да я настигне. От страх маймунката се скрила между клоните на дърветата, но детето я проследило, хванало я и я занесло у дома. Майка му, обаче, му казала:
– Не искам да виждам тази маймунка в къщата.
Момчето се натъжило, защото много обичало маймунката и не искало да я върне обратно в гората. Направило клетка и през всичките дни скришом й носило храна.
Един ден майка му го видяла как носи храна на животинчето, ядосала се и изгонила маймуната, а детето напляскала. То плакало и от мъка спряло да яде, било много тъжно и един ден не издържало и избягало в гората. Седнало да плаче на едно дърво. Стъмнило се, а детето не се прибирало в къщи. Майка му започнала да го търси отчаяно.
На следващия ден, когато детето се събудило, що да види: отвсякъде било заобиколено от ягуари, които го дебнели да го нападнат и да го изядат. Детето много се уплашило и не знаело какво да прави. Изневиделица от небето се появил един огромен орел, грабнал детето и го понесъл високо в небето. Така орелът го спасил от гладните и освирепели ягуари. Момчето помолило голямата птица:
– Освободи ме, моля те, трябва да се прибера у дома!
Орелът го попитал къде живее и на крилете си го отнесъл до дома му, където момчето видяло още отдалеч, че майка му плачела отчаяно. Тя много се зарадвала като го зърнала и му казала:
– Прости ми, детето ми!
Майката разрешила на сина си да приютява и да води каквото иска животно в къщи с условието, че после ще го връща обратно в дивата природа, където е неговото място за живеене и където то се чувства най-добре.
А с големия могъщ орел останали приятели завинаги. И оттогава нататък всички били щастливи.

Превод: Дарина Георгиева Павлова, 16 г.
Редакция: Венелина Христова Василева, 19 г.