Марина, Ани и техните приятели – II глава

Ето как Марина се озовала на място по-прекрасно и от сън, там цветята блестели като злато, небето било като сребро, а облаците като скъпоценни камъни. Къщите били прекрасни, а дворците дваж по-хубави. Но защо ли имало толкова къщи и дворци, когато нямало никакви хора?
Марина се чудила на това място, но още повече се учудила че Ани я нямало...
И тогава тя тръгнала да търси хора в тази страна...
Най-накрая Марина срещнала едно красиво момиче, което много приличало на сестра й.
– Ако искаш да намериш хора, които да ти покажат пътя към дома, трябва да намериш седемте вълшебни ключа – казало непознатото момиче.
– Но какво ще правя с тях, когато ги намеря? – попитала Марина.
– Ще трябва да се сетиш сама, предсказанието казва, че този, който се озове на това място, което се нарича Беларидия, ще може да освободи страната ни и да получи половината кралство, а сега, довиждане! – казала девойката.
– Но, почакай, аз дори не знам името ти – казала Марина, но от момичето нямало и следа. Тогава Марина забеляза на тревата една бележка на която пишело “Казвам се Елизабет и ако ти потрябва помощ отиди на мястото, където има златни маргаритки. Откъсни една и кажи: “Маргаритке, маргаритке, покажи ми Ели!” – тогава аз ще изляза от маргаритката и ще ти помогна”.
Марина се зарадвала, но пак се замислила как ще намери седемте вълшебни ключа. Тогава тя събрала кураж, изправила се и тръгнала на много дълъг, страшен и тайнствен път...

Марина, Ани и техните приятели – III глава