Лили и Песнопейко

Дойде лятото. Лили отиде на село при баба и дядо. След дългото пътуване тя стигна уморена, н о когато премина през ниската дворна вратичка, умората й бързо отмина.
Първия ден Лили разказа много неща на баба и дядо: за училище, за приятелките си и за града. Втория ден Лили прекара в селскостопанския двор. Там тя видя много животни. Имаше домашни птици: патка, кокошка, пиленца, пуяк, петел, гъска, патенца. И други бозайници: магаре, овца, коза, агънце и крава. Лили игра с кучето-пазач и неговите кученца. Вечерта, когато дойдеше време за сън, баба й и разказваше приказки. Сутрин, когато се събуждаше тя й правеше закуска: домашно краве мляко и питки с мармалад.
Лили закусваше и отиваше на двора да играе с животните. Но тя не всеки ден играеше с тях, тя ходеше и в гората с дядо си. Там той събираше съчки за огъня, а Лили береше цветенца, които щеше да подари на баба си.

Един ден, когато тя отиде с дядо си в гората, видяха славейче, което се беше заклещило в клонките на дивия малинов храст. Дядото му се притече на помощ. Малкото крилце на славейчето беше счупено и то не можеше да подхвръкне в гнездото си, което беше на върха на стария дъб. Лили го занесе при баба си. Тя бинтова крилцето му. Славейчето остана при Лили, а тя толкова му се радваше. Реши да го кръсти Песнопейко.
Когато крилцето на Песнопейко заздравя, той трябваше да отлети в гората. Онзи ден Лили беше много тъжна. Дядо й дойде да я събуди и видя, че тя лежи и плаче. Той не разбра какво става. И на Песнопейко не му се тръгваше. Той беше обикнал Лили, която се грижеше за него две тежки седмици . Обичаше и бабата: тя му беше превързала крилцето и се грижеше за него като за дете. Дядото също му беше помогнал: беше го измъкнал от бодливия храст.
Песнопейко реши да остане. Цяла сутрин стоеше на рамото на Лили и й чуруликаше. Тя имаше голямо въображение и си помисли, че иска да й каже нещо. Лили погледна през прозореца. Времето беше мрачно. Тъмни облаци покриваха небето. Лили реши, че ще задържи Песнопейко. Тя седна на канапето. Светкавица раздра небето. Рукна пороен дъжд. Лили нямаше какво да прави и реши да се разходи из къщата.
Влезе в спалнята на баба и дядо, но там нямаше никой. Песнопейко видя под леглото нещо, което силно привлече вниманието му. Той литна натам. Лили го последва и извади една книга. Там пишеше за езика на птиците. Песнопейко й зачурулика. Лили разлисти книгата и разчете какво и казва Песнопейко. Той й казваше:”Лили, искам да живея при теб. Ще се радвам да остана.” Тя и Песнопейко заживяха в къщата на село. Е, не за винаги!
Лятото свърши и есента извади четки и боички. Чакаше я много работа. Последната седмица от лятната ваканция Лили се сбогува с баба и дядо, животните, гората и полянките с цветя. Лили взе Песнопейко – той щеше да е нейният нов домашен любимец. Докато пътуваха Лили му разказваше за училището.
Лили се прибра в града и започна да се подготвя за училище. След два дни тя щеше да е ученичка в трети клас. Дойде денят за започване на училище. Лили беше заета с домашните си, но откриваше и време за Песнопейко. Тя беше сигурна, че следващото лято пак ще отиде на гости на баба и дядо.

Славейчето
Животните на село
Цялата лятна ваканция при баба