Марина, Ани и техните приятели – V глава

Марина падала, падала и паднала върху едно диванче, а до нея стоял самият Арондекс. Той я попитал коя е и тя му отговорила: “Аз съм Марина, пратеничка на Елиза, дъщерята на гората, добротата, чистотата, любовта на цялата земя!”

Тогава той взел Ключовете и я поканил да му гостува. За нещастие на Марина, той не й казал тайната на Ключовете. После я изпратил в най-отдалечената стая и там я заключил.

На сутринта Марина станала, спомнила си какво казала Ели и отишла в стаята на Арондекс, за да вземе Ключовете. Но той не спял, а пиел сутрешното си кафе с голямо удоволствие и лукава усмивка на уста. Марина много се изплашила, че Арондекс е буден, но тогава й дошла идея...
– Хей, Арондекс, във Вълшебната гора казват, че си бил много умен, това вярно ли е? – попитала много хитро нашата героиня.
– Определено е така, аз съм много умен магьосник – казал Арондекс без да подозира нищо.
– Знам всички магии във всички гори в цяла Беларидия!
– Тогава трябва да знаеш как се използват седемте вълшебни ключа?
Арондекс забравил за всичко и за да докаже, че е умен, казал на Марина:
– Знам, естествено. Който ги притежава, трябва да ги потопи в реката Цветландия и там ще стане това, което трябва.
– Арондекс, ти наистина си много умен! – казала Марина и се усмихнала до уши. После хитрото момиче попитало:
– Арондекс, а можеш ли да се пренесеш мислено в страната на Белите мечета и да чуеш какво си говорят?
– Разбира се – похвалил се Злият Арондекс и изведнъж спрял да се движи и да диша. Тогава Марина грабнала от врата му Ключовете и избягала в стаята си. Свалила чаршафите и завивките от леглото, завързала ги, а после се спуснала по тях...

Марина, Ани и техните приятели – I глава
Марина, Ани и техните приятели – II глава
Марина, Ани и техните приятели – III глава
Марина, Ани и техните приятели – IV глава