Легенда за Злото, планетите и добрата фея

Имало едно време една магьосница, която поддържала щастието на деветте планети: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Но тя била стара и безпомощна – силите й бавно гаснели. Трябвало да се роди нова фея, която да я замести.

Един ден старата фея починала от старост. Но Злото това и чакало: веднага взело щастието на планетите. То извършило злите си деяния през нощта.

Сутринта хората се събудили с голяма изненада. Те били недъгави. Земята под краката им била сива. Нямало слънце. Студ обгръщал всичко навред. Водата била заледена. Природата... вече нямало такава. Всичко навред докъдето ти стига поглед било сиво. Хората изглеждали ужасно. Те имали изпити, сиви лица, големи тъжни очи, нос като зурла на прасе. Ръцете и краката им били дълги и с три пръста. Имали нихилистични тела. С този образ и природа те живели три години. Започнали да им израстват приспособления за живот на тези необитаеми места.

Една нощ се родило момиченце на планетата Меридиан. То не било обикновено дете, то имало магически способности. И на тази планета, ако дете се роди през нощта, на другата нощ, то е вече на десет години. Но знаете, деца, че навсякъде има правила, които трябва да се спазват. Тази фея или магьосник трябва да навърши двадесет години, за да използва магическите си способности. Феята трябвало да чака два дни за да порасне и да помогне на жителите на 9-те планети.

И така след два дни феята решила, че трябва да тръгне на път. Но можело да се излезе от планетата Меридиан само чрез едно заклинание. То гласяло: “Сезам, сезам, отвори се и ме пусни и да помогна на хората”. Когато изрекла тези думи на меридиански, се появил портал през който тя излязла и тръгнала по Млечния път.
Минала през всяка планета и видяла на какво са принудени хората, заради злото. Феята мислила три дни и три нощи как да им помогне и накрая измислила. На следващия ден тя пак минала през портала и се спряла при всяка планета, държала им изпит с който да провери дали заслужават да им върне загубеното. Всички планети заслужавали, без планетата Земя. Хората вече били привикнали с този начин на живот и когато дошла феята и им разказала откъде идва, те я прогонили. Но тя била добра по сърце и им дала втори шанс. Обитателите на Земята решили да я приемат и й повярвали, че ще ги избави. Те минали изпита и феята им върнала природата и лика.

Феята се върнала в Меридиан и погледнала вълшебното си кълбо. Тя видяла, че жителите на всички планети са щастливи. И имало защо: те вече имали свежи лица, усмихнати очи, телата им си върнали формата, краката и ръцете им били нормални. Хората вече не били недъгави. Земята под краката им била обраснала с трева и цветя. Слънцето пак засияло и затоплило всичко. Водата пак потекла буйно. Дърветата били пораснали. Природата отново се събудила. Птички запели, животни затичали.

Всички хора били задружни и нямало вражди помежду им. Така Доброто победило Злото.

Но това не траяло дълго. Хората на планетата Земя не запазили природата си чиста. Те отворили фабрики и заводи, които изпускали вредни газове. Така замърсявали въздуха, водата и почвата. Изсичали дърветата и убивали животните . И завраждували помежду си. Феята престанала да ги закриля и ги оставила без подкрепата си.

Сега по вина на хората започва да се отваря Озоновата дупка и ако феята беше тук, тя щеше да ни помогне. Затова, моля Ви, не замърсявайте природата, иначе ще се получи точно както в този разказ!

Желанието на една фея
Феята на сънищата
Феята на цветовете