Подарък за Коледа

Беше един от ледените декемврийски дни преди Коледа. Хората по спирките потропваха в очакване на автобуса, за да влязат на топло. В ранния следобед линия 5 не беше така претоварена, та пътниците от задните седалки успяха да видят в празното местенце между втора врата и прозореца куче с две малки кученца. Виждаше се, че голямата е майка на мъничетата, защото се бяха свили до гърдите й, а тя беше опряла гръб в решетката на отоплението. Кой знае кога се бяха настанили там, в навалицата никой не бе забелязал да се вмъкват на предишна спирка, нито пък човек да ги е внесъл и оставил тук на пода. Майката, с красива глава и влажни очи, лежеше някак отпусната, рядко се обръщаше, за да докосне с муцуната си своите деца. Никой не попита защо кучетата са тук.

На спирката на хлебозавода се качиха много пътници, от чакането и от студа потропваха нервно. В миг се чу пронизително скимтене. Мъжки крак бе стъпил върху тези пътници без билет. Кучето изви от болка. След лая настана олелия. Сърдит мъж с много багаж попита какво правят кучета в автобуса до парното, щом без друго на всички пътници тук им е студено? Друг мъж му отвърна, че и кучетата имат душа. Онзи, настъпилия кучето, извика към шофьора веднага да спре, за да свалят животните.

#На втората седалка по диагонал седеше жена с момиченце. Облечено бе в кожухче, везано с цветни конци. Когато мъжът извика на шофьора да спре, малката стана, промуши се сред хората и отиде до непознатия: “Няма да пипате болната майка с двете й деца!” Мъжът погледна: откъде толкова храброст в едно крехко момиченце! “Животни не може да се возят сами в автобуса! Сигурно са безстопанствени и са пълни с бълхи!” “В този студ всички бълхи са умрели!” – категорично отвърна детето и прекрачи кучетата така, че никой да не ги пипа! Мъжът се разгневи: “Щом са ти толкова мили, защо не ги занесеш у вас на топло?” – “Разбира се, че с мама ще си ги занесем у дома. Ще ни бъдат подарък за Коледа... Така ще си имам домашни любимци и ще си ги храня с мляко и сладки.”
Малката толкова се въодушеви, че започна да гали по главата болното куче, после взе малкото, а като посегна да вземе и другото в скута си, сърдитият мъж се сопна: “Ако си ми дъщеря, няма да те пусна вкъщи!”
Той не се доизрече, прекъсна го ясен женски глас: “Аз съм майката! Наистина ще ги вземем у дома, а като оздравеят – ще видим... Моля ви да проявите търпение, след две спирки слизаме...”

Пътниците замълчаха, защото усетиха, че освен мирно и тихо, в автобуса стана необичайно топло.

Едно куче и една котка
Куче спаси куче
Орехчета
Лъвчето