Целият свят е в детските книги

Когато бях малка, щом прочетях нова книга, тичах да се похваля на всеки, който е готов да ме изслуша. Дни наред говорех за нея. Дни наред обяснявах, че тя е моята любима книга…, до следващата, която прочета. А сега от това, което харесвам не мога да посоча само едно заглавие, един автор. Те са толкова много…
   
  Но със сигурност мога да кажа едно: целият свят е в книгите. Светът – познат и непознат, хубав и грозен, човечен и жесток, истински и измислен. Светът – такъв, какъвто е бил, такъв, какъвто е и дори такъв, какъвто никога няма да бъде. А това е най-хубавото на книгите – в тях има всичко. Може би и за това най-хубавите ми спомени са от онези времена, когато четях приказките на братята Грим, тези на Ханс Кристиан Андерсен и Шарл Перо, както и българските народни приказки, които ме караха да се гордея, че съм българка. Тогава, едва на 4-годишна възраст, аз вярвах, че мога да се боря срещу злото и да правя света по-добър, както правеха измислените герои. Вярвах в принца на белия кон, също като Пепеляшка, знаех, че накрая пак ще съм щастлива и “ще се събудя от 100-годишния сън”, както го направи Спящата красавица, че макар и дете, мога да се справя с немотията и да бъда разумна, по примера на Хензел и Гретел. Научих се да не се доверявам на всеки, за да не попадна в ситуацията на Червената шапчица, а “Жабокът-цар” ми показа, че не е важен външния вид на човека, а неговото сърце. Богатите също плачат..., нали така, Снежанке?
    
 Нито “Тютюн”, нито “Хамлет” могат да ми върнат онези чувства. Не, че литературата, която чета сега, не ми харесва, но казват, че най-хубавата част от живота на човека, е неговото детство. А към него ме връщат именно приказките. Да — светът там е фалшив, да – в живота не всичко има хубав край, но нали надеждата крепи духа?!
         
 Всичко е в твоите ръце. Можеш да отвориш избраната книга и да се пренесеш в един друг свят. А той е такъв, какъвто си го представиш. Заживяваш в него. Понякога е по-добър от реалния, а понякога по-лош, прекрасен или грозен. Така получаваш възможността да избираш между двата – реалния и измисления.
И за него няма значение дали всеки ден го посещаваш. За него е важно да те плени и да те накара да се върнеш отново там. А какво по-хубаво от това за миг да си на друго място, в друго време, в друга галактика, на “края на света”. И вярваш, че можеш всичко, че можеш наистина да отидеш там. Ти самият се превръщаш в друг човек, дори в друго същество.

 Книгите с приказки са най-добрия учител за едно дете. Те направиха детството ми цветно, изпълниха ме със сила и вяра, не спирам да се уповавам на чудесата, защото знам, че съществуват. И ако сега можех да преобърна света, искам детството ми да се върне, а вече остарелите и покрити с прах книжки отново да бъдат разпилени по пода и по леглото и всяка нощ да заспивам с поредния герой в света на приказките!

Участва в конкурса "Разкажете ни за любимата си книга"