Още вдъхновяващи учители от България

Днес, два дни след началото на новата учебна година, ще ви разкажем за някои учители, които са приели своята професия и като призвание и които знаят и показват на всички, че учителите не само излизат пред дъската и си „казват урока“. Да си учител означава да обичаш децата, да бъдеш техен приятел, да им даваш любов и да се отнасяш с тях с уважение, както и най-важното – да бъдеш пример за подражание. Оказва се, че противно на всеобщото мнение, в България има и млади и не толкова млади учители, които обичат своите ученици, както и учениците ги обичат. Те успяват да направят така, че всяко дете да ходи с желание на училище и да се чувства специално. Да знае, че има някой извън семейството, който ще го подкрепи и който уважава неговите силни и слаби страни. Човек, който му показва, че знанието е най-ценното нещо, което човечеството притежава и че ако се учиш, наистина ще сполучиш. Затова сега с всички вас споделяме още две истории на истински вдъхновяващи учители!

Венцислав Рачев е на 29 години, от Добрич. Учител е в СУ „Св. Климент Охридски“. След като опитал късмета си в чужбина, се върнал в България. Опитал най-различни професии – барман, работил в чейндж бюро за известно време. Но осъзнал, че не това е работата за него. Имал нужда от работа с повече хора, и то главно с деца. Завършил е начална училищна педагогика. Попаднал на обява, че се търсят учители и го назначили. Когато за първи път влязъл в класната стая, го посрещнали 20 очички – любопитни, ококорени, готови за знания. Той бил не по-малко притеснен от самите деца и се чудел дали ще се справи, защото за Венцислав, да си учител е една от най-отговорните професии в света. След това нещата просто потръгнали.

„За тях станах не просто учител, господин, защото, аз съм бил и мама, и татко, и вуйчо, и чичо, и батко, кой ли не...“, споделя Венцислав. Добавя, че в началото е било доста трудно, защото не всеки свиква с това, че си млад учител. „До момента, в който разберат, че ти работиш. И започват да те уважават“, посочва още той. В класната стая винаги е забавно с младия господин. За да научат децата по-лесно новия урок, Венцислав често интегрира нестандартни методи – танци, музика, пеене и различни игри. Родителите също му имат доверие напук на стереотипите и дори го съветват да бъде по-строг. Той обаче знае как да спечели доверието на децата – като им бъде приятел, но и пример за подражание.

За новата учебна година учителят пожелава да се обръща повече внимание на децата и те да бъдат водещи, а не материалните неща. „Защото, в крайна сметка, един ден тези хора ще бъдат лекари, учители, избиратели. И не само учителите, а и родителите, обществото трябва да ги образова“, споделя младият учител. За него децата са любов, защото тяхната любов е най-чиста. „Едно дете никога няма да те излъже, че те обича, да се преструва, че те обича.

Не по-малко красива и изпълнена с любов е и една друга история: тази на г-н Мина Илиев от столичното 47-мо СОУ „Христо Данов“. Мечтата на Мина е да работи с деца. Казва, че още от малък е искал да бъде учител и сега, когато желанието му се е сбъднало, той върши всичко с любов, а накрая се е превърнал и в любимия учител на деца и родители. От 26 години е в класната стая и е сред малцината начални учители мъже в София. Когато си тръгва от 20 ОУ, заедно с него си тръгва и голяма част от неговите ученици, за да го последват на новото място. Те не искат да останат без любимия си учител, затова всичките ученици от двата класа, на които той преподава всеки ден, просто отиват в новото училище, заедно с него.

„Както се погледнете в огледалото, така ще ви види и света. Ако се погледнете усмихнат, ще се видите усмихнат. Ако се погледнете намръщен, денят ви ще е такъв“, казва учителят. Това е само една от малкото причини, заради които и деца и родители не искат да го пуснат и твърдят, че колкото училища смени, толкова ще сменят и те, защото са убедени, че никога няма да имат по-добър учител!

Източници на информацията: dariknews.bg и vesti.bg