Най-интересните и важни български традиции за Бъдни вечер, които всеки трябва да познава

Бъдни вечер е един от най-прекрасните и светли семейни празници. Всяко семейство се подготвя да посрещне Бъдни вечер и Коледа – да украси подходящо дома си, да сложи елха, да измисли най-добрите гозби, да подреди най-хубавата трапеза, да има най-хубавите подаръци. За да постигнем този ефект – на истински пълноценен празник, трябва да спазим няколко традиции за всички изброени по-горе неща.

На Бъдни вечер има определени храни, които трябва да сервираме, както и няколко ритуала свързани отново с празника. Нека ви разкажем за най-важните български традиции, които можем да изпълним и сега, за да бъде празникът истински!

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“ После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. Разбира се в днешно време не всеки от нас има камина, за да го направи. Затова пък традицията с прекадяването с тамян всеки от нас може да направи. Бъдни вечер е един от празниците, в които най-възрастната жена в къщата трябва да прекади дома с тамян. Това се прави, за да може да се изгони всичко лошо от дома и семейството. В съвременния дом елхата изпълнява символиката на бъдника.

Относно трапезата – също има няколко неща, които традицията повелява да изпълним. Важно е на масата вечерта да има определен брой ястия. Най-често те са 7, 9 или 12, които символизират съответно седемте дни от седмицата, деветте месеца на бременността или месеците в годината. Различна информация можете да намерите, но като че ли традицията повелява ястията да бъдат най-малко седем на брой. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник. Във всяко семейство се омесва и питка, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

На трапезата питката се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: „Ела, Боже, да вечеряме“. В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица или пък просто отстрани на масата. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не предизвиква лошите сили.

Накрая всеки чупи по един орех. Ако е пълен орехът, значи човекът няма да боледува. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.

Снимка: Reuters