Един магически рожден ден

Вие може би не вярвате във вълшебства. Но те съществуват. Дали Луси Певънзи щеше да намери приказен свят в шкафа? А Алиса би ли могла да влезе в заешка дупка и там да открие Страната на чудесата? Отговорът е – не. Затова Луси и Алиса се срещнаха в гората, за да отидат при Лудия Шапкар и Бобъра. Те живееха в една схлупена къщурка. Когато Луси и Алиса влязоха в нея, ги посрещна пай, хвърчащ право към тях. За щастие момичетата го избегнаха.

– Добър ден! – поздравиха те.

В отговор Хедуиг, красивата полярна сова на Хари Потър, протегна краче, на което беше вързано писмо. Алиса го отвори и прочете на Луси, че днес, на тридесети юли, Матилда има рожден ден и всички са поканени.

– Но какво ще ѝ подарим? – попита Бобъра.

– Щом става дума за Матилда, предполагам, че книги. – отвърна Алиса.

– Но тя има толкова много книги! Не мислите ли, че вече иска нещо друго? – усъмни се Луси.

– Да, но какво? – попита пак Бобъра.

– Хей, ако не тръгнем веднага, ще закъснеем! – обади се Алиса.

Докато си говореха, г-ца Трънчбул ги слушаше тайно от един храст. Тя нямаше да позволи на Матилда да изкара приятно рождения си ден. Затова тръгна веднага и стигна до красивата къща на г-ца Хъни, която се намираше в провинцията. Матилда тъкмо закачаше балоните. Г-ца Хъни нареждаше масата и слагаше бисквитите. Точно тогава се почука на вратата. Умното момиченце отвори. На прага стояха Луси, Алиса, Хари Потър с Хедуиг на рамо, Бобъра и Шапкаря.

– ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!! – извикаха те.

Матилда ги покани вътре. Те видяха Пинокио, г-н Нилсон, Ейми-Ан и Томи да помагат на г-ца Хъни. Луси, Алиса, Хари, Шапкаря и Бобъра поднесоха подаръка. Матилда го отвори и видя вътре синя музикална кутия, която можеше да носи в джоба си. Завъртя ключа и чу „Стара френска песен“ на Чайковски.

Изведнъж един пронизителен крясък накара всички да си запушат ушите. Г-ца Трънчбул разби вратата, избута всички и се опита да хване кутийката. Без успех. Злосторницата падна в пепелта на огнището. Черна като караконджул, тя се изправи и хукна към Матилда. Този път взе кутията, пъхна я в джоба си и изтича навън, но Шапкарят хвърли една чаена чашка към главата ѝ. С болезнено тупване г-ца Трънчбул падна на тревата. Матилда взе кутийката си и се отправи към къщата. Всички си изкараха чудесно, а като стана време за тръгване, на мястото, където беше паднала злосторницата, имаше дълбока следа. Г-ца Трънчбул не ги безпокои никога повече.

Магията съществува, защото без нея рожденият ден на Матилда не би завършил добре.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“