Любопитно за ураганите – най-опустошителната сила в природата

Какво бихте си помислили ако ви кажем, че съвсем скоро през нашата държава могат да минат Опал, Андрю, Катрина, Уго, Камила и Ирина... Да не би да са някакви известни актьори или най-новата хитова банда на която всеки от нас ще иска да отиде на концерт... Не точно! Всъщност те изобщо не са хора и дори не са и живи в онзи смисъл, който влагаме. Те са урагани! В действителност изобщо не се очаква да минат през нашата държава и това е чудесна новина, защото ураганите са най-мощните бури на планетата Земя, завладяващи от хилядолетия човешкото въображение. Малко събития на Земята могат да съперничат на мощта на един ураган. Известни още като тропически циклони и тайфуни, тези яростни бури могат да превърнат цели морета в сухи върхове и долини, да преначертаят крайбрежните ивици и да превърнат цели градове в наводнени руини. Някои изследователи дори смятат, че динозаврите са били унищожени от праисторически хипергани – нещо като супер урагани, почти унищожили живота и предизвикани от нагряването на атмосферата след удар на астероид.

Всяка година светът преживява сезона на ураганите. През този период стотици буреносни системи се формират в тропическите райони около екватора, а между 40 и 50 от тези бури се засилват до ниво ураган. В северното полукълбо сезонът се наблюдава от 1 юни до 30 ноември, докато в южното обикновено ураганната дейност е от януари до март. Така че през цели 75 процента от всяка година можем спокойно да твърдим, че някой някъде в този момент определено се тревожи за предстоящ ураган.

Ураганите набират енергията си при движението си през океана, като изсмукват топъл и влажен тропически въздух от повърхността, доставяйки по-хладен въздух нагоре. Можете да си представите по-лесно този процес, като... дишане. Все едно бурята вдишва и след това издишва. Ураганът прогресира и нараства, докато това „дишане“ бъде прекъснато – когато бурята се сблъска със сушата. В този момент бурята бързо губи своя импулс и сила, но не и без да отприщи скорости на вятъра до над 300 км/ч в крайбрежните райони. В действителност всеки ураган първо е тропическа буря. Въпреки че тези бури все още не са урагани, те могат да причинят щети и наводнения. След като скоростта на вятъра на тропическите бури достигне или превиши 120 километра в час, бурята се класифицира като ураган. Не всички тропически бури стават урагани.

Сега е време и за един кратък експеримент или по-точно наблюдение. Намерете в интернет сателитна снимка на ураган и я разгледайте хубаво. Забелязвате ли една дупка по средата. Тя се нарича „око на урагана“. Когато това око минава през определена област времето всъщност е наистина спокойно. Дори по-спокойно от обикновено. След това обаче, ветровете започват отново, докато целият ураган не премине.

Ураганите носят имена, избрани от световната метеорологична организация и подредени в списък. Имената се избират по ред, така че предварително се знае как ще бъдат наречени следващите урагани, които се появят. Някои от най-известните имена на урагани са Андрю (август 1992 г.), Иван (септември 2004 г.), Денис (юли 2005 г.), Рита (септември 2005 г.), Уилма (октомври 2005 г.), Дийн (август 2007 г.), Феликс (септември 2007 г.), тайфунът Тип (октомври 1979 г.) и други. Най-силният и опустошителен ураган на нашето съвремие и втори по сила въобще е ураганът Катрина. Захранен от твърде топлите води на Мексиканския залив, ураганът от 5-та степен връхлетя върху американския град Ню Орлиънс, щата Луизиана с ветрове със скорост 280 км/ч.