Какво са вкусови рецептори?

Някога чудили ли сте се защо любимите ви храни имат такъв чудесен вкус? Или защо някой обожават една храна, а други не могат да я търпят? За всичко това не трябва да благодарите само на този, който я е сготвил или на характера си. Всъщност трябва да благодарите на вкусовите рецептори, заради които успявате да вкусите любимите си соленки или сладостта на сладоледа и невероятния вкус и аромат на ягодите. Вкусовите рецептори са сетивни органи, които се намират върху езика и ви позволяват да усетите вкусове като сладко, солено, кисело, горчиво. Но как точно успяват да ни дадат усещането за вкус – много лесно, докосват се до храната ни първи, погледнете езика си в огледалото и ще ги видите.

Видяхте ли едни малки издатини с по-различен оттенък. Това са. Наричат се папили и в тях се намират вкусовите рецептори. Те представляват много чувствителни микроскопични косъмчета наречени микровласинки, които изпращат съобщения до мозъка какъв е вкусът на нещото, което ядем и така ние разбираме дали е сладко, кисело, солено или горчиво.

Средностатистическото дете има около 10 000 вкусови рецептора, които се подменят на всеки 2 седмици. Има и такива вкусови клетки, които обаче не се заменят, а просто изчезват. Така един възрастен човек може да остане само с около 5 000 и затова децата усещат някои вкусове по-силно от възрастните като например нещо люто за вас е още по-люто, отколкото за възрастните.

Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са „настроени“ за реагиране на различни вкусове, клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика – към киселото, а онези в задната част – към горчивото. Сетивността на езика се простира далеч над самото чувство за вкус. Езикът ни има способността да долавя и много други усещания, които в своята цялост допълват самия вкус и го правят по-богат и комплексен.

Хладина – някои вещества активират рецепторите за студено, дори когато температурата на храната не е ниска. Такова усещане може да се определи като „свежо“ или „ментово“ и се наблюдава при консумация на храни, съдържащи мента, ментол, етанол и камфор.
Сухота – някои храни, като недозрели плодове (банани, райска ябълка), чай, вино, съдържат танини или калциев оксалат, които причиняват стипчиво, тръпчиво усещане в устата.
Мазнота – наскоро е открит вкусов рецептор, който реагира на мазнина, по-точно – на мастни киселини.
Изтръпване – подправки като сечуанския пипер предизвикват парливо, щипещо изтръпване на езика.
Лютивина – вещества като капсайцин (в лютите чушки) и пиперин (в черния пипер) причиняват парещо, дори изгарящо чувство. Това усещане не е причинено вследствие на дразнение на вкусовите рецептори. В този случай нервните влакна се активират директно, а усещането, което се интерпретира като „горещо“ е резултат от стимулиране на сетивните влакна за болка и температура по езика.
Температура – температурата може да играе съществена роля при възприятието на вкуса. Да вземем например любимия ви сладолед – всичко е наред, ако се консумира докато е студен. Ако обаче го оставим да се разтопи и го ядем топъл, то той ще ни се стори много по-сладък. Вкусът е сетиво, което все още не е изучено напълно, но в своята цялост и сложност определено прави живота ни по-интересен.

Също така не бива да забравяте, че усещането за вкус на дадена храна или напитка не идва само от езика. То е сбор от няколко усещания. Голяма роля в усещането на вкуса играе и обонянието. Смята се, че усещаме половината вкус на храната още с помирисването й. Затова когато сме настинали и носът ни е запушен, често не ни е чак толкова вкусно.

Интересен факт:

Знаете ли, че пеперудите също имат вкусови рецептори. Част от тях се намират в устата, а останалите в... краката. :-)

Вижте още:
За какво точно служи езикът?
Какво е сетивна система и къде се намира тя?