За какво служи кръвоносната система?

Забелязали ли сте как точно живеете във вашия град или село? Всяко населено място е общност от хора, които работят заедно, за да се подкрепят взаимно и да направят по-лесен живота си. Всеки човек има различна работа. Някои от тях са строители, други работят на пазарите, докато трети почистват. Всяка работа е важна. Да предположим, че работите в офис сграда на 86-тия етаж и решавате, че сте гладни. Как ще намерите храна? Що за глупав въпроси ви задаваме нали? Просто ще излезете от офиса, ще отидете до асансьора и ще излезете, за да отидете до любимото си място за обяд. Но все пак се замислете отново, как отивате до обяда си? Чрез влизането и излизането от коридори, асансьори и сгради, нали? Защо ви казахме всичко това ли?

По много начини тялото ни прилича на един град, само дето вместо милиони хора, в него има трилиони клетки, всяка от които върши своята част от работата за общото благо. Какво би се случило например ако една клетка от вашето тяло огладнее? Как би се нахранила тя? Точно както коридорите и асансьорите в големия офис, така и в нашето тяло има кръвоносни съдове, артерии и вени, които помагат на клетките и движат нещата наоколо. Повечето клетки в тялото ни не се движат. Ако дори само една от тях е гладна или пък поради някаква причина трябва да излезе от нас, тя не може просто да се "разходи" и да намери изхода. Вместо това самото ни тяло трябва да ѝ донесе храна или да я изхвърли. Това става чрез използването на милиарди малки тръбички, които постоянно изпомпват кръвта в тялото ни. По пътя в тези тръбички кръвта "зарежда" всичко, от което се нуждаем – храна, кислород и много други вещества. По пътя обратно пък, кръвта ни се пълни с неща, които тялото има нужда да изхвърли и това се повтаря отново и отново, и отново... Този цикъл се нарича кръвообращение, който е част от т. нар. кръвоносна система.

Кръвоносната система е съставена от сърцето и кръвоносните съдове. Кръвоносните съдове, които водят към сърцето, се наричат вени, а тези, които я отвеждат от сърцето – артерии. Колкото по-далече от сърцето са съдовете, толкова повече се разклоняват и диаметърът им става по-малък. Артериите първо стават артериоли, те от своя страна преминават в капиляри и, които снабдяват тъканите. Те отново се обединяват и образуват следкапилярни венули и вени.
Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида: артерии капиляри и вени. Те имат обща дължина около 60 000 до 100 000 км.

Артериите са тръбести образувания, които изнасят кръвта от сърцето (камерите на сърцето) към органите. Те имат дебели стени изградени от три слоя: външен – от съединителна тъкан, среден – от съединителна тъкан и гладка мускулатура и вътрешен – от еднослоен епител. С отдалечаването си от сърцето артериите се разклоняват на все по-тесни клонове. Най-малките артерии се наричат артериоли и постепенно преминават в капиляри. Най-голямата артерия в сърцето е аортата. Тя излиза от лявата камера и чрез разклоненията и пренася кръв до всички клетки. Всички артерии носят артериална (окислена) богата на кислород кръв. Единствено белодробната артерия носи венозна (неокислена) кръв, която е богата на въглероден диоксид. Белодробната артерия излиза от дясната камера и се разклонява, като разклоненията и отнасят неокислената кръв до белите дробове където тя се насища с кислород.
 

Капилярите са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е около 0,5 мм, а диаметърът им около 10 µm, поради което в тях кръвните клетки се движат по единично. Стените на капилярите са изградени само от един слой епителни клетки, през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и тъканите. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите, тънките им стени и огромната им повърхност (около 6500 кв. м.). Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган толкова повече негови капиляри функционират. Кръвта от капилярите се събира във вени и по тях продължава пътя си към сърцето.

Вените са тръбести образувания, които внасят кръв в сърцето (в предсърдията на сърцето). С приближаването си към него те стават все по-широки. Повечето от тях са успоредни на артериите и са разположени по-повърхностно от тях. По строеж венозните стени приличат на артериалните,но имат по-слабо развит мускулен слой и са по-тънки.Характерни за вените са джобовидните клапи по вътрешната им страна. Те осигуряват еднопосочно движение на кръвта и я подпомагат в движението ѝ към сърцето. Най-големите вени в човешкото тяло са горна и долна куха вена. Те внасят неокислена кръв в дясното предсърдие на сърцето. Всички вени носят венозна (неокислена)кръв, която е богата на въглероден диоксид. Изключение правят четирите белодробни вени, които пренасят артериална кръв от белите дробове до лявото предсърдие на сърцето.

Кръвта се изпомпва от сърцето и постоянно тече из тялото ни, като пренася кислород и хранителни вещества до всяка клетка.
1. Кръвта от дясната част на сърцето е тъмно червена и бедна на кислород. Тя преминава по белодробните артерии и достига до белите дробове. Там се обогатява с кислород и става светло червена, след което по белодробните вени се връща в лявата част на сърцето.
2. След това кръвта преминава по артериите, които постепенно се разделят на капиляри. Обогатява се с хранителни вещества от червата. Чрез капилярите, хранителните вещества и кислородът достигат до всеки орган в тялото. След като премине през всички тъкани, хранителните вещества и кислородът намаляват и в кръвта преобладават въглероден двуокис и отпадъчни вещества. Тогава кръвта се връща по вените обратно към сърцето, като преминава и през бъбреците, които я пречистват от отпадъчните вещества. Целият процес се повтаря отново.

Важна и основна част от кръвоносната система е сърцето. Сърцето е сложен мускул, голям колкото стиснатия юмрук на човека. То има дебели мускулни стени и е разделено на две части (лява и дясна). Всяка част има предсърдие и камера. Предсърдията са по-малки и с по-тънки стени. Те приемат кръвта, която идва по вените. След това предсърдията се свиват и изпомпват кръвта в камерите. От камерите кръвта се изпомпва от сърцето и навлиза в артериите, чрез които достига до цялото тяло. Единствената, но много важна задача, която сърцето има е да изпомпва кръвта през тялото ни. Дори докато спим то продължава да работи. Вашето право предсърдие взима бедната на кислород кръв. След това тя се изпомпва към белите дробове чрез дясната камера. В белите дробове, кръвта отново се изпълва с кислород и се връща към сърцето. Кръвта сега навлиза в лявото предсърдие на сърцето. След това тя се изпомпва в тялото чрез лявата сърдечна камера.  Когато сърцето се свива, то изпомпва кръв. При по-голямо натоварване (например тичане, скачане и др.) мускулите имат нужда от повече кислород, за да осигурят енергия. За да навлезе повече кислород в кръвта, дишането става по-често, а сърцето започва да бие по-бързо и по-силно, за да изпомпва повече кръв към мускулите и да ги снабди с кислород.
 

Кръвта е съставена от бледа течност, наречена плазма и червени и бели кръвни телца, които плуват в нея. Милиони червени кръвни телца пренасят кислорода по тялото, а различни видове бели кръвни телца се борят с микробите и предпазват тялото от инфекции.

Друга важна част от кръвообращението са артериите. Те пренасят кръвта от сърцето към останалата част от тялото. Имат много дебели стени, които им позволяват да издържат на огромното налягане, създаващо се от изпомпваната кръв. Когато кръвта пътува навън, артериите стават по-малки и по-малки, докато накрая кръвта влиза в съдовете известни като капиляри. Капилярите са толкова малки, че в тях кръвта може да влиза само в една клетка. Точно там, в капилярите, кислородът се отделя от клетките, а също и отпадъците, като например въглеродния диоксид и кислородът се освобождава от кръвта. Накрая капилярите стават по-големи и по-големи, и след това кръвта влиза във вените. Тъй като кръвта пътува обратно към сърцето, вените стават по-големи и по-големи.

Любопитни факти за сърцето:

• Човешкото сърце тежи при мъжете 280 - 340 гр, а при жените 230-280 г.
• За един живот, сърцето изпомпва близо  1,5 милиона бъчви кръв – достатъчно да се напълнят 200 жп цистерни.
• Някога се е мислело, че сърцето контролира емоциите.
• Сърцето на възрастен човек бие 72 пъти в минута; 100,000 пъти на ден; 3,600,000 пъти в година; и 2,5 милиарда пъти през целия живот.
• Кръвоносните съдове в тялото имат обща дължина около 100,000 км.
• Кран на чешма трябва да бъде отворен непрекъснато поне за 45 години, за да бъде еквивалентно количеството на водата, изтичащо през него на количеството кръв, което сърцето изпомпва за един човешки живот.
• Количеството кръв, изпомпвано от сърцето може да варира широко – от 5 до 30 литра на минута.Всеки ден сърцето генерира достатъчно енергия да движи камион в продължение на около 30 км. А за целия живот, генерираната енергия е достатъчна за отиване до Луната и обратно.
• Пет процента от кръвта снабдяват сърцето, 15-20% отиват към мозъка и централната нервна система, и 22% отиват към бъбреците.
• Сърцето извършва повече физическа работа от който и да е мускул в тялото за целия живот. Мощността на сърцето варира от 1 до 5 вата. Докато квадрицепсът (най-големият мускул на бедрото) може да произведе 100 вата за няколко минути, мощност от един ват в продължение на 80 години се равнява на 2,5 гига джаула.
• Кръвта всъщност е тъкан. Когато тялото е в покой, на кръвта са и нужни само 6 секунди да отиде от сърцето до белите дробове и обратно, само 8 секунди да отиде до мозъка и обратно, и само 16 секунди да достигне пръстите на краката и да мине целия път обратно до сърцето.
• Хванете топка за тенис и я стиснете здраво – ето толкова силно работи биещото сърце, за да изпомпва кръвта.

Картинки: dreamstime.com