Учени доказаха точно на каква възраст забравяме най-ранните си детски спомени

Малко възрастни, а и малко от самите вас, могат да си спомнят какво са правили преди докато са били на 3-4 годинки или по-малки. Това както знаем е съвсем нормално, но досега въпросът кога точно забравяме това. Учените отдавна се опитват да отговорят на този въпрос и правят най-различни изследвания и измислят какви ли не теории. Едва тези дни обаче успяха са намерят по-стабилни доказателства за една от тези теории, а тя е, че най-ранните ни спомени започват да изчезват безвъзвратно, след 7-годишна възраст. Този феномен е известен в науката като детска амнезия.

Доказателствата за него са намерили учените от университета Еймъри. Те разговаряли с 83 деца, които са били на 3 години. Разпитвали са ги за случки от живота им. След това същите деца са били помолени да си спомнят за тези събития, когато са били на 5, 6, 7, 8 и 9 години. Така е получено първото експериментално доказателство за детска амнезия.

Изследвания на възрастни на свой ред са показали, че най-ранните им спомени са от 3-годишната им възраст. „Изследването ни е първата емпирична демонстрация на настъпването на детската амнезия“, казва Патриша Бауер от екипа. „Ние документирахме спомените на децата и след това проследихме развитието им в бъдещето, за да открием кога започват да ги забравят“, допълва тя.
Друг човек от екипа д-р Бауер споделя нещо още по-любопитно.

„Едно от изненадващите открития беше, че въпреки че 5 и 6-годишните помнеха по-голям процент от събитията, описанията за тях бяха по-непълни“, казва Бауер. „По-големите деца помнеха по-малко събития, но тези, които помнеха, бяха по-детайлни“.
Според изследователите причината може да е в това, че по-издръжливите спомени са по-пълнокръвни и развиващите се езикови умения позволяват на малките да ги „заздравяват“ в съзнанието си. Бауер смята, че малките деца забравят по-бързо защото в мозъка им още не са се развили процесите, които участват в изграждането на силен и сложен автобиографичен спомен.
„Трябва да се научим да използваме календара и да разпознаваме дните от седмицата, както и сезоните. Трябва да закодираме информация за физическото място на събитието. И трябва да развием усещане за себе си, разбиране за това, че перспективата ни е различна от тази на другите“, обяснява Бауер.

След всичко това, което с вас научихме имаме и въпрос, чрез които ще направим наше собствено проучване и ще докажем дали учените са прави. Лично ние от екипа наистина не си спомняме почти нищо от това, което ни се е случило, когато сме били на 2 или 3 годинки, но дали и при вас е така? Ще се радваме да споделите с нас в коментарите.

Снимка: sxc.hu