Какво е озонов слой?

Обичате ли да ходите на плаж? Ние обожаваме – приятното топло слънце, интересния и гладък пясък с който можеш да правиш толкова много неща и разбира се морето. Кой не обича морето! Да влезеш и да поплуваш на воля или дори просто да си намокриш краката в топлата солена вода. Пък и нали затова чакаме лятото всички тези месеци. Надяваме се обаче, че знаете, че когато отивате на плаж или дори се излагате продължително време на силно слънце където и да е, трябва да намажете откритата си кожа със слънцезащитен крем. Много е важно да защитите кожата си от ултравиолетовите лъчи на Слънцето, защото то може да ни е приятел и да осигурява живота на планетата Земя, но също и пече наистина много силно. Тези от вас, които за съжаление някога са изгаряли от слънцето сега със сигурност кимат в съгласие и оценяват полезността на слънцезащитните продукти. Друг аргумент в подкрепата им е дори фактът, че даже планетата ни си има свой „крем“ за защита от Слънцето. Вярно е! Той се нарича озонов слой!

Много, много високо в небето (някъде между 13 и 40 километра височина) в частта на атмосферата наричана стратосфера, се намира озоновият слой. По своята същност озонът е просто газ съставен от три кислородни атома. Химическият му символ е O₃. Този съвсем невпечатляващ, но много важен газ се създава в атмосферата от природата и именно той блокира опасните ултравиолетови лъчи. Въпреки че съдържанието на озон в атмосферата е много малко, то е от съдбоносно значение за живота на Земята, защото поглъща биологично вредното ултравиолетово излъчване на Слънцето. Ултравиолетовата светлина е разделяна на три вида, в зависимост от своята дължина на вълната – A, B и C. Тип C, която би била изключително вредна за хората, се поглъща от озоновия слой на височина от около 35 км. Тип B може да бъде вредна за кожата и е главната причина за слънчевите изгаряния; прекомерното излагане на този вид светлина може да причини и генетични щети, предизвиквайки редица проблеми, сред които и рак на кожата. Озоновият слой е много ефективен в поглъщането на ултравиолетова светлина от този тип – за излъчване с дължина на вълната от 250 нанометра интензивността при земната повърхност е 350 милиона пъти по-слаба, отколкото в горните слоеве на атмосферата. Въпреки това, определено количество преминава през цялата атмосфера, което се отнася и за почти цялото количество ултравиолетова светлина тип A. Тя обаче е значително по-безвредна, въпреки че също е потенциален причинител на генетични щети.

Въпреки голямата му полезност трябва да отбележим факта, че озонът невинаги е добър за нас. Когато се появи близо до повърхността на Земята той замърсява въздуха и е една от основните съставки на така наречения смог, който се вижда в по-големите градове, когато бъдат снимани отвисоко или гледани от планината около тях. Така например ако се качите на Витоша ще видите кои части на София са покрити със смог.

Въпреки това, както вече ви казахме, ако озонът се намира на 13 и повече километра височина от повърхността на Земята – той е наистина незаменим помощник за всички живи същества. За съжаление обаче озоновият слой е подложен на сериозна атака от човешката дейност или по-скоро химикалите които се създават от нея и които се наричат озоноразрушаващи вещества. Най-разпространените такива вещества са хлорофлуоровъглероди и хидрохлорфлуорвъглеводороди, (наистина си звучат като имена на опасни чудовища) които най-често могат да бъдат намерени в хладилници, климатици, пожарогасители, пестициди и дезодоранти. Да, това наистина са съвсем обикновени и необходими за нас неща, но когато някое от тези две вещества бъде „пуснато“ във въздуха, то отделя вредни молекули, които разрушават добрия озон. Така в някои области от Земята (като например Антарктида) не само, че изтънява, но дори се образуват така наречените „озонови дупки“. През тях могат да минат повече от вредните ултравиолетови лъчи.

Разбира се, човечеството не седи просто така да гледа как защитата му се разрушава. Затова още през 1987 година САЩ и над 180 други държави приемат международен договор, който призовава за по-малко изпускане на вредни вещества в атмосферата. Благодарение на това днес тези вещества наистина са намалели. Изследванията показват, че ако продължаваме в същия дух, дупките в озоновия слой ще се запълнят сами през 2050 година!

Ако тази статия ви е харесала, то прочетете и:
Какъв е строежът на нашата планета — Земята?
Коя е най-горещата планета в Слънчевата система?