Как точно мозъкът ни познава цветовете

Погледнете внимателно тази дъга. Колко цвята виждате? Повечето от вас ще отговорят със „седем“. Червеното и оранжевото са на първо място. След това жълто, зелено, синьо. И накрая индигово (тъмносиньо) и виолетово. Но всъщност в дъгата няма седем цвята. Има безкраен брой. Просто очите ни не възприемат всичко, а само седем основни. Как мозъкът ни възприема цвета е една от най-интересните научни мистерии. Какво ще кажете да се задълбочите в науката за цвета? Дъгата е чудесен пример, но за да разберем как възниква тя, трябва да говорим за Слънцето, за светлината и за дължината на вълната. Благодарение на Исак Нютон хората разбрали, че бялата светлина съдържа всички дължини на вълните на цветовия спектър. Прекарайте бяла светлина през парче стъкло и от другата страна ще получите пречупена дъга.

Ако искате да експериментирате у дома, ето какво можете да направите. Вземете чаша вода и поставете огледало в нея. Сега вземете фенерче и го насочете диагонално към огледалото. Бялата светлина от фенерчето ще удари огледалото, ще се пречупи и ще се разпръсне в седемте цвята на дъгата. Ако погледнете тавана, там най-вероятно ще видите дъга! Експериментът на Исак Нютон доказва, че цветът е просто дължина на вълната на електромагнитното излъчване. Тези думи може да звучат трудни за разбиране, но концепцията всъщност е доста проста. Очите ни могат и възприемат различни дължини на вълните. Например, виолетовото има най-късата дължина на вълната, а червеното най-дългата. Но ако всичко беше толкова просто, тогава оптичните илюзии нямаше да съществуват. Очите ни мамят и ни карат да виждаме нещата не такива, каквито са в действителност.

Погледнете изображението по-долу! Изглежда, че тук има квадрат, който е с различни цветове от розово към синьо, нали? Какви нюанси виждате? Но квадратът всъщност не променя цвета си. Създателят на тази илюзия е японският психолог и художник Акийоши Китаока. Според него това, което възприемаме като различни цветове, е опитът на мозъка ни да предвиди цвета на квадрата във връзка със заобикалящата го среда.

В задната част на окото, в ретината, има специални фоторецепторни клетки, наречени колбички. Те поглъщат фотони, малки единици светлина. Този процес ни помага да видим нещо само защото колбичките изпращат електрически импулси по оптичните нерви, които са „свързани“ към нашата нервна система – паякообразната мрежа от неврони, които обменят електрически сигнали и чрез които живеем, дишаме и мислим. В цветовия спектър има безкраен брой цветове. Но хората нямат безкраен брой различни колбички, за да възприемат всички тези уникални нюанси. Ние възприемаме цвета само с три вида от тях. Всяка е отговорна за абсорбирането на различни дължини на вълната на светлината. Едната е чувствителна към червеникавите цветове на спектъра, към жълтото, до известна степен към зеленото и напълно игнорира синьото. Другата е чувствителна към по-къси дължини на вълните, тоест към синкавите части на спектъра. Някои хора не се раждат с всички видове такива рецептори. Това се нарича цветна слепота (далтонизъм). Най-често срещаната цветна слепота е невъзможността да се прави разлика между червено и зелено. Но има и хора, родени без способността да правят разлика между жълто и синьо. Погледнете това изображение. Виждате ли нещо в кръга от точки? Ако сте успели да различите числото седемдесет и четири, значи имате и трите вида колбички.

И все пак понякога очите и мозъкът ни грешат. Нашият мозък е като високотехнологична машина, но някои сигнали могат да го объркат. Невролозите казват, че четиридесет процента от нашия мозък участва в зрението. Така че, когато погледнете нещо сигналите отиват до повече от тридесет области на мозъка. Всяка област отговаря за обработката на различни сигнали; цветът е само един от тях. Как виждаме цветовете зависи и от светлината, колко време сме спали или не сме спали и общото състояние на организма ни. Следващия път, когато сте отпочинали, а приятелчето ви е по-уморено, защото е играло до късно на компютъра – опитайте и ще видите, че вие виждате цветовете по-добре и по-ясно от него.

Как виждаме цветовете зависи и от околната светлина, слънцето и околните предмети! Възприемате ябълка като червена, а гроздето като лилаво, защото това е единственият цвят, отразен от обекта. Това става по следния начин: върху ябълката попада бяла светлина, която съдържа всички цветове. Ябълката поглъща вълни от всички цветове с изключение на червеното. Нека го кажем така: ябълката отхвърля червения цвят. Отразява го и очите ви го виждат. Готино, нали?

Прочетете още няколко интересни неща за цветовете:

• Виждаш ли това, което и аз?
• Вкусът на цветовете!
• Колибрито вижда такива цветове, каквито не можем и да си представим
• Защо при изгрев и залез небето се оцветява в различни цветове?