Легенда за децата, които спасили Земята

(Продължение на приказката “Племето на децата”, изпратена от перуанските деца.)

Сред децата имало едно момиченце, което се отличавало по ум, съобразителност и смелост. То се казвало Коена. Всички деца много я обичали и й били големи приятели. Никога не се карали или обиждали, напротив, били задружни и смели, защото знаели, че съдбата на Земята е в техните ръце.
Преди да тръгнат на път, Змията дала на децата една карта и им казала:
- Тази карта ще ви отведе на три места: Пирамидата на Цин-цин, там ще търсите пясъчния диамант; Въздушния дворец, там ще търсите вълшебния пръстен на Нефримия; Царството на духовете, там ще търсите мерилото за храброст. Пожелавам ви успех и нека силата, мъдростта и мирогледа бъдат с вас!
Децата дали картата на Коена, защото те я мислели за техен водач. На картата светело ярко червено кръстче. То показвало първата им цел: Пирамидата. И така децата се запътили към нея.
Те вървели що вървели и по едно време пред тях се изправил Египет, с неговите величествени пирамиди. Децата се зачудили, къде ли може да се намира Пясъчния диамант. Изведнъж Змията допълзяла и им казала:
– Деца, пирамидите са наредени, като лабиринт. Аз имам шесто чувство и мога да усетя Пясъчния диамант. Така че, ще ви водя.
Змията и децата минали покрай много пирамиди. И изведнъж Змията спряла пред една пирамида.
– Тази е. Чувството ми се обажда. Влезте вътре и намерете Пясъчния диамант.
Децата влезли. Вътре било тъмно, но щом влезли станало светло. Те видели по стените рисунки на фараони. Изведнъж влезли в един коридор, а в коридора имало много врати. Започнали да отварят вратите, но никоя не се отваряла. Накрая Коена отворила една стая, а вътре било тъмно и нищо не се виждало. Децата влезли и изведнъж пред тях изскочи мумия. Те не се уплашили и продължили напред. Щом я отминали мумията изчезнала. Тогава разбрали, че духовете на фараоните са им скроили номер. Децата продължили смело напред. Стигнали до един саркофаг. На него пишело нещо на египетски. Заедно, с дружни усилия те вдигнали тежкия позлатен капак и вътре имало едно сандъче. Децата го взели и го отворили. Вътре блестял пясъчния диамант! Децата дали сандъчето на Коена и излезли от Пирамидата на Цин-Цин.
И така тръгнали към следващата си цел, но първо се спрели в един оазис да обядват и да си починат. След като се нахранили, всички продължили пътя си. На картата светела следващата им цел – Въздушния дворец. Там щели да търсят Нефримия. Вървели известно време и изведнъж видели Орела. Той им казал:
– Здравейте, деца. Ще ви открия пътеката към Въздушния дворец. Като стигнете там търсете Нефримия – кралицата. Кажете й че ви праща Орела, за да ви даде нейния чудотворен пръстен. Взехте ли диаманта?
Коена му връчила диаманта, а Орела произнесъл някакво заклинание и пред се появило едно джудже.
– Дайте сандъчето на Уизгис. Той е джудже-пазач на скъпоценности. Уизгис ще пази диаманта. Като свирнете с тази свирка – и Орела подал една позлатена свирка на – Уизгис ще дойде при вас.
Орела махнал с крила и пред децата се появила дълга пътека. Краят й не се виждал. Той ги подканил да тръгват и им пожелал успех.
Децата тръгнали по пътеката. Вървели час, два. По- малките се изморили. По-големите ги качили на гърба си и продължили пътя си. Най-сетне пред тях се изправил замъкът на Нефримия. Той бил от диаманти и кристали и целият блестял. Децата почукали на кристалната врата и едно момиче им отворило. То ги попитало:
– Деца, какво търсите тук?
Децата били срамежливи, затова побутнали Коена, а тя казала:
– Орела ни праща при Нефримия. Той им е показал пътеката.
Момичето поканило децата да влязат. След като се настанили в гостната, то казало:
– Аз съм принцеса Шарлота. Нефримия ми е майка. Тя е тежко болна и по цял ден лежи. Само една билка може да я излекува и аз ще отида да я взема, но не смея да я оставя сама.
Децата попитали Шарлота къде расте тази билка. Тя казала, че расте в Долината на теменужките. Също им разказала, че там има само теменужки и че между тях растяла билката, която можела да излекува майка й. Децата се съгласили да останат с Нефримия. Шарлота им благодарила и им казала какво да правят, докато я няма.
Вечерта принцесата подготвила багажа си и един силен еднорог и потеглила към Долината на теменужките. Децата останали в двореца. Те се грижели за Нефримия. На седмия ден Шарлота се върнала с билката. Тя сварила чай от нея и го дала на болната си майка. След като го изпила, Нефримия веднага се изправила на крака.
– Шарлота, много ти благодаря, че ме излекува. Толкова си добра.
– Не благодари само на мен, майко. Благодарение на децата, аз успях да отида до Долината. – казала Шарлота.
– Как да ви се отблагодаря, деца? – попитала Нефримия.
Децата разказали на Нефримия, че ги праща Орела и за какво ги праща. Нефримия плеснала с ръце:
– Деца, благодаря ви, че се грижихте за мен. С радост ви давам чудотворния си пръстен, защото много обичам Пача Мама и искам да й помогнете. Пожелавам ви успех, деца!
Децата се сбогували с Шарлота и Нефримия и тръгнали обратно по въздушната пътека.
Щом стъпили на земята, те свирнали на свирката и се появил Уизгис.
– Какво да направя за вас? – попитал той.
Коена му дала пръстена и децата разгърнали картата. На нея била отбелязана следващата им цел. Децата се зарадвали, че почти са изпълнили задачата си и бодро поели към Царството на духовете. Оставало им само да вземат мерилото за храброст.
Те вървели, вървели и стигнали пред една врата. До вратата стояла Пумата.
– Деца, щом отворя тази врата вие ще се пренесете в Царството на духовете. Много внимавайте, не викайте Уизгис, защото някой може да го открадне. Внимавайте!
Пумата отворила вратата и децата влезли вътре. Те влезли в една гора. Гората изглеждала много страшна, но те се чувствали като у дома си. Легнали под едно голямо дърво и заспали.
На сутринта се събудили и тръгнали да търсят мерилото за храброст и разбрали, че Пумата объркала вратата и ги завела в Тролов град. По-малките деца започнали да плачат. Изведнъж Коена, казала:
– Хайде да повикаме Уизгис. Той ще ни даде чудотворния пръстен и ние ще си пожелаем да се измъкнем от Тролов град.
Другите деца се съгласили с Коена и й дали свирката. Тя свирнала и се появил Уизгис.
– Какво искате? Пумата забрани да ме викате, защото духовете могат да ме откраднат!
Децата казали, че не са в Царството на духовете, а в Тролов град. И тъкмо казвали това, пред тях се появил един трол. Уизгис се уплашил и се изпарил.
– Какво правите тук?!
Децата му обяснили за какво са дошли и го попитали кой е.
– Аз съм Турион. Аз съм най-страшния трол. Ще вземете мерилото за храброст, ако отидете до Замъка на хълма и сами го откриете. Толкова много хора са идвали да го вземат. Влизали са, но никога не са излизали! Замъкът е натам.
И Турион посочил хълма, където се извисявал страховитият замък. Децата не се уплашили и тръгнали към Замъка. Те стигнали подножието на хълма и спрели, защото били много изморени. Видели, че до замъка води една тясна пътека. Големите деца тръгнали нагоре начело с Коена и оставили малките в подножието, защото били уморени.
Децата тръгнали по тясна пътека. Вървели, вървели и стигнали до портата на замъка. Те я бутнали и я отворили. Дворът бил сив и мрачен. Имало статуи, които гледали тъжно в нищото. Всичко сякаш било заспало. Сива мъгла обгръщала всичко наоколо. Децата потреперали от студ и страх, но въпреки всичко, влезли в замъка и тръгнали да обикалят и да търсят мерилото за храброст. Замъкът бил голям и децата се лутали в него два дни. На третия ден, те се качили в кулата и започнали да претърсват стаите й. Най-накрая стигнали до върха на кулата. Там имало една стая, която била заключена. Децата се зачудили как могат да я отворят. Коена имала верижка с ключ, майка й открила ключа, докато била бременна с Коена. Коена свалила верижката си и пробвала ключа. За щастие, ключът отворил стаята. Децата влезли вътре. Стаята била със легло, голям прашен гардероб, маса, един стол и счупено през средата огледало. Стените били олющени и мръсни. Прозорчето било малко, с паяжини и без стъкла. Децата претърсили стаята и открили само една панделка в гардероба. Те се отчаяли и решили да викнат Уизгис. Свирнали на свирката и Уизгис веднага се появил:
- Какво има сега, деца?
Коена му разказала:
– Уизгис, ние претърсихме целия замък. Накрая решихме да търсим и в кулата. Благодарение на моята верижка успяхме да влезем. Но открихме само една панделка. Къде можем да намерим мерилото за храброст?
- Момиченце, това е мерилото за храброст. То ще стои при мен.
Децата излезли от замъка с бодра стъпка, защото вече били събрали трите вълшебни елемента. Щом стигнали подножието на хълма, намерили по-малките деца да спят на меката трева. Те взели малките и отишли в гората. Там намерили една врата. Отворили я и тя ги отвела на една поляна с цветя. Там ги чакал Орела. Той им казал да си починат на поляната.
Децата се събудили сутринта и закусили. След това изведнъж пред тях се появил Орела:
– Деца, повикайте Уизгис, вземете диаманта, пръстена и мерилото за храброст. След това тръгнете към работилницата на елфчетата, заръчайте им да направят Жезъла на Добротата. Картата ще ви помогне да откриете работилницата. Там ще ви чакаме аз, Пумата и Змията.
Децата свирнали на свирката и викнали Уизгис, както им заръчал Орела. Уизгис им дал един сандък с ключ и им казал да внимават. Децата погледнали картата и тя им сочела да тръгнат на север. Те тръгнали и вървели два дни. На третия стигнали един град. Те обикаляли по улиците и по едно време и най-накрая стигнали до работилницата. Децата влезли в работилницата и обяснили на елфчетата за какво идват. Елфчетата начаса се заловили за работа. След като направили Жезъла, децата излезли от работилницата и видели Пумата, Орела и Змията да ги чакат.
– Деца, сега ще се върнем в Амазония. Там се случиха много неща откакто напуснахме. Дойдоха бракониери и заловиха животните, дървари изсякоха част от дъждовните гори. Всички са нещастни.
Децата тръгнали с Пумата, Орела и Змията. Те ги отвели до една врата и децата влезли. От другата страна се намирала Амазония.
Децата се зарадвали, че са си у дома, но станали много нещастни щом видели Долината, която преди била окъпана от слънце, цветята и поляните сякаш били от злато, животните тичали от близката горичка на водопой, а водопадът постоянно бъбрел с тях. А сега цветята и полянката били отъпкани, от горичката били останали само пънове, животните ги нямало, а водопадът бил затихнал и скърбял за животните и цветята. Всичко било сиво и мрачно. Нямало слънце, сякаш то жалело Долината и джунглата. Децата потреперали от студ и завалял дъжд. Всички деца заплакали и проклинали бракониерите и дърварите.
– Деца, сега ще трябва да съживите джунглата. Природата се нуждае от вашата помощ. –казала тихо Пумата.
Децата решили да дадат Жезъла на Коена, защото тя им помогнала да открият мерилото за храброст. Коена отказала. Тя искала всички заедно да хванат жезъла и да съживят природата. Другите се съгласили с нея. Всичко беше потънало в тишина, само дъждът капеше по пъновете на някога зелените дървета. Децата заедно извикаха:
– Искаме горите и цветята да пораснат наново – гласчетата им отекнали в далечината.
Всички си поели въздух и продължили:
– Искаме животните да се съживят и отново да заживеят в горите и по поляните.
Изведнъж станало чудо. Дърветата и цветята поникнали пред очите на децата. Животните затичали по поляните и излезли от горите. Водопадът сякаш се събудил и започнал да бърбори с животните. Дъждът спрял и на негово място пекнало слънце.
Децата завикали от радост. Те тръгнали из джунглата. Там всичко било както преди. Птичките пеели, животните тичали на воля, дърветата били зелени и силни, както преди. Децата били доволни, че са върнали на джунглата предишната зеленина и красота. Пумата, Змията и Орела ги чакали в джунглата:
– Деца, благодарение на вас Земята е спокойна. Тя е много доволна от вас, заради това ми даде тези пръстени, които са символ на вашата доброта и жертвоготовност. – Казала Пумата и им раздала пръстените.
Децата ги взели, но решили да не ги задържат за себе си, а да ги заровят в джунглата, за да бъдат всички мирни и спокойни.
Всички били доволни и щастливи. След няколко години, един ден децата се срещнали. Но те не били деца-те били големи хора. Те отишли на мястото където заровили пръстените и видели, че там е израснало едно чудотворно дърво, което изпълнявало желания!