Глухите камъни – старинно тракийско светилище, криещо много тайни

Закътано в горите на Източните Родопи, тракийското светилище Глухите камъни е едно от изпълнените с мистерии места, останали от предците ни. Проучвано от археолозите вече 35 години, то постепенно разкрива тайните си. В него тракийската обредност и вяра са се преплели с християнството. Тук младежите са ставали воини, други встъпвали в брак пред очите на боговете. В по-късно време християнски монаси шептели своите молитви сред тракийските ниши и пещери. Елате с нас на едно пътуване във времето, за да разбулим заедно и да се поучим от тайнствата на Глухите камъни.

Издялани в скалите стъпала, каменни пирамиди, скални басейни, слънчева ладия, останки от църква разказват за дълговечния живот на светилището, от което се разкрива чудна гледка към най-дългия язовир у нас – „Ивайловград“.

Причудливото място се намира на хребет на около 550 м надморска височина, който се спуска на изток от връх Света Марина – един от върховете на рида „Гората“ в землището на село Дъбовец, Хасковско и на 5 км южно от с. Малко градище

В отвесните стени на повечето скали са изсечени над 300 ниши, което прави светилището най-голямото съсредоточие на такива паметници в Източните Родопи. Нишите са издълбани на трудно достъпни места, на пръв поглед без някаква логична организация. Преобладават тези с трапецовидна форма, но има и такива с формата на правоъгълник и арка, както и хоризонтално изсечени. Смята се, че скалните ниши са дълбани от млади тракийци, достигнали воинска възраст. Те поставяли в тях дарове като житени питки и билки, с което почитали свещения брак между Слънцето и Богинята майка. Скалите са имали свещен смисъл също за фригите и хетите, смята проф. Валерия Фол. Те също са секли ниши и са дълбали в скалите надписи и релефи. Вярвали са, че нишите са врати, през които се появява почитаният бог и струи божествена енергия.

Археолозите са убедени, че Глухите камъни е едно от големите светилища на древността, нещо повече – смята се, че е било част от голям град с улици и къщи, който е бил разположен от връх Марина надолу към река Арда. Това става ясно при разкопките през 2008 г., когато се установява, че границите на комплекса са много по-големи от първоначалните предположения. В терасирани участъци по склоновете са намерени следи от каменни сгради и масивни стени. В основата на гранитната скала са скрити две по-големи мегалитни помещения. От едното тръгват 33 стъпала, издялани в камъка, по които се стига до самия връх. Там се простира четвъртит скален басейн с размери 3,20 на 3 метра, наричан голямата щерна. Тя е била предназначена за събиране и съхраняване на вода. До нея води оформена в скалите стълба. В южната страна на скалата е издълбано и помещение, което прилича на пещера с правоъгълен план и увенчано от купол.

Археолозите попадат и на множество иманярски изкопи, тъй като в района от години се носи легендата, че в светилището е погребан тракийски воин с „девет вола злато“. Така е открит и уникален петроглиф – скална гравюра, изсечена в долната част на една от скалите с ниши. Изображението представлява соларен символ – стилизирано изображение на ладия, която пренася слънцето. Според историческите източници, древното селище е било активно през I хилядолетие пр. Хр. Имало е ограда от каменни стени, останките от които се виждат и до днес. Смята се, че светилището вероятно е било най-високото място на античния град и сцена за религиозните обреди на траките.

Мястото на светилището е избирано внимателно – изключително красива, респектираща природа и отлична видимост към всички посоки на света. Откроявайки се над околния терен, в съзнанието на древните обитатели на Родопите скалните масиви били свещени. За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към свещеното. Този, който се издига, изкачвайки стъпалата на светилището, които водят към небето, престава да бъде човек – стигайки до върха, докосван от първите лъчи на слънцето, жрецът-свещенослужител прониква в едно друго, ново и чисто пространство.

Снимка: By Izvora – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27447947

Вижте още:
Нашата приказна пещера „Снежанка“
Пирамидите край София
Крепост „Хисаря“ – най-голямата забележителност и пазител на град Ловеч