Нашата приказна пещера „Снежанка"

„Снежанка“ е една от най-красивите пещери в България. Наричана е още „Перлата на Родопите” и е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Обявена е за природна забележителност. Макар че не е много дълга, тя е събрала всички форми на пещерни образувания. Намира се на 5 км от град Пещера в посока към гр. Батак. Пещерата е образувана от Новомахленската река. Намерените в нея артефакти сочат, че около 600 г. пр. н. е. е била обитавана от древните траки. По-късно е забравена, за да бъде открита отново през 1961 г. Пещерата е труднодостъпна, но приспособена за туристи без специална екипировка и умения. Там могат да се наблюдават уникални природни форми, образувани през отделните епохи. Дължината и е 368 м, но предлага голямо разнообразие от над 600000 сталактити, сталагмити и сталактони. Пещерата е поставена в списъка на стоте национални туристически обекти на България. Името на пещерата идва от героинята Снежанка, подобие на фигурата й може да се види в една от залите на пещерата. Пещера „Снежанка“ разполага с 6 зали, с причудливи и в същото време загадъчни имена като: Голямата зала, Вълшебната зала, Залата на виметата, Музикалната зала, Зала на Брадите, залата на Срутището.

Пещерата е сравнително малка, но изключително богата на естествените пещерни украси – сталактити, сталагмити, синтрови езера и драперии. Името си носи от снежнобелите наслаги, образували се милиони години и застинали в причудливи форми – „Делфинчето”, „Каракачанката”, „Статуята на свободата”, „Джуджета”, „Папагалче”, както и едноименната „Снежанка” – сталагмит с формата на девойка, чакаща своя принц. Пещерата се състои от няколко красиви зали: „Залата на виметата“, „Голямата зала“, „Музикалната зала“, които са свързани със Срутището, над което минава мост. Във „Вълшебната зала“, последната, достъпна за посетители, се намира фигурата, оприличавана на приказната героиня Снежанка, дала името на пещерата.

Железни стълби отвеждат до първата зала, наречена „Залата на виметата“. Характерни за тази зала са сталактитите, наподобяващи вимета. Оттам се преминава в голямата зала, която има размери 60х40 и височина 12 м. Характерни са сталагмитите приличащи на каменен лес (боздугани, свещници). От тавана висят хиляди снежнобели сталактити. В средата има останки от кръгло огнище, около което са намерени много кости от диви животни, бронзова игла и множество керамика. Тази зала е свързана с „Музикалната зала“ с характерните звънтящи образувания. Югозападно от голямата зала е обособена залата на срутището. Името й е свързано със срутените от тавана каменни блокове. Тайнственият коридор е дълъг само 25 м, но пищната му калцитна украса е уникална. Тя наподобява вкаменен дъжд. Най-южната зала носи името „Вълшебна“. Тя е приказка от сребърен кристален под и красиви синтрови езера. На излизане тесен проход отвежда до залата на брадите. Най-интересен е тавана на тази зала. От него висят разположени в редове тъмнокафяви „бради“ – това са част от корените на вековни букови дървета, промъкнали се във пукнатините на дебелия до 2 м. мраморен пласт над тази зала.

Биоразнообразието на територията на пещерата включва интересни представители на троглобионтите – отлично адаптирани към подземен живот организми. В пещерата живеят 4 вида прилепи – Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Трицветен нощник (Myotis emarginatus) и Голям нощник (Myotis myotis). Част от тях могат да се видят в осветените части, достъпни за туристи. Безпокойството им не е желателно.

Пещерата е благоустроена и отворена за посетители всеки ден. До входа има чайна и щанд за сувенири. Групи за посещение се организират на всеки час. Снимането в пещерата е забранено. Пещерата е под 24-часово видеонаблюдение.

Източници на информация: bulgariatravel.org и journeynotebook.com, снимки: Wikimedia Commons

Вижте още:
Пещерата Леденика – гордостта на Враца
Пещера Магурата
Съева пещера