Крепостта „Баба Вида“ – пазител на историята на България

Една от легендите за създаването на крепостта разказва, че в местността живеели двете сестри Вида и Кула – дъщери на знатен болярин. Вида била много красива и всички мъже я искали за жена, но тя не харесала никого. Кула често я увещавала да се задоми, но тя се ядосвала на съветите ѝ и не след дълго се разделили. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато турците завладели българските земи, Вида била вече стара и самотна жена, защото цял живот не могла да намери достоен за нейния ум и красота. Като се разчуло, че наближават града, тя събрала хората си и им казала да изградят кули, в които да се скрие населението. Тези кули и до днес носят името „Бабини Видини кули“.

Крепостта „Баба Вида“ е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Тя е главната забележителност на гр. Видин. Разположена е на големия завой на река Дунав при града. Крепостта е служела за защита на град Видин през почти цялото Средновековие, силно е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по това време, са останали неразрушени. В днешния си вид крепостта се състои от две основни стени и четири кули. Има форма на неправилен трапец, по четирите ъгъла на който са разположени каменните кули. Крепостта е заобиколена от ров, който някога се е пълнел с вода от река Дунав, а мостът е бил подвижен. „Баба Вида“ имала девет ъглови и междинни кули, а стените и кулите завършвали с бойници. Разкрити са и основи на църква тип параклис от XIII-XIV век. В крепостта е живял последният български средновековен цар Иван Срацимир.

Архитектурата на крепостта „Баба Вида“ е търпяла много промени през вековете. Първоначално замъкът се е състоял от две части: жилищно-стопанска и отбранителна. Последната е включвала ров и две оградни стени с разположени на тях 11 кули. Между тях се оформят два почти независими външни двора. Мостът е бил дървен, подвижен и се е охранявал от кулата на входа. Строежът на крепостта се е извършвал с камъни и тухли, споявани с хоросан и при полагането им не се е спазвал някакъв определен ред. От края на XVII век започват архитектурни преустройства на крепостта с цел тя да бъде пригодена за бойни действия с огнестрелно оръжие. От това време са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стена и няколкото контрафорса (подпорни стени). От края на XVIII и началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите по кулите. Българските кули, както и стените на крепостта, са завършвали със зъбери.

По време на османското владичество в крепостта са обособени складови помещения за храна и боеприпаси и караулни помещения. А след Освобождението (1878 г.) достъпът до нея е бил забранен, защото обектът се използвал от военните. Първите разкопки в крепостта от 1956 до 1962 г. разкриват останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха.

„Баба Вида“ отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей. През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.

„Баба Вида“ е сред най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България и неслучайно често е декор за заснемане на филми. В крепостта се намира и летният театър на град Видин, в който се провеждат концерти, театрални постановки и много други.

Снимка: By Biser Yanev – Собствена творба, CC BY-SA 4.0

Вижте още:
Крепост „Хисаря“ – най-голямата забележителност и пазител на град Ловеч
Български замък край Созопол е като излязъл от вълшебна приказка