Морският фар на Шабла – умаленото копие на едно от седемте чудеса на света

Нос Шабла открай време е бил важен навигационен ориентир по западния бряг на Евксинския Понт (сега Черно море)и учените предполагат, че през V век пр. Хр. Тук е била поддържана „огнева стража“. Заливът на юг от фара се е наричал „Карон Лимен“ – „Карийско пристанище“ и е бил най-важното транзитно пристанище в района. В римско време вероятно е имало кула с постоянен огън. Тези догадки още не са потвърдени документално, но все пак на североизток от сегашния фар на морското дъно водолази са открили колони и стилизирана глава на кукумявка, изработени от мрамор. Фар Шабла е най-старият фар по българското черноморско крайбрежие с най-високата кула, издигаща се на 32 м над околния терен. От всички български фарове той е с най-интересна история и с най-оригинална архитектура, само той е боядисан в два цвята тъмночервено и бяло.

Днешният Шабленски фар официално е открит на 15 юли 1857 г. Така става очевидно, че през 1856 г. той само е възстановен, а строежът му трябва да отнесем към втората половина на XVIII век. Френският дипломат и консул в Крим Шарл дьо Пейсонел описва впечатленията си от „приморска България“, където пребивава от 1750 до 1756 г. Той посещава Ханлар (Шабла), но не споменава за никакъв фар. Тридесет години по-късно през 1786 г., австрийският офицер Ванцел фон Бронер описва висока фарова кула на пет мили северно от Калъч бей кьой (Камен бряг), наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер.

Фарът на Шабла е отбелязан и в лоцията The Black Sea Pilot от 1885 г. Така се разбира, че през 1856 г. той само е възстановен, а строежът му трябва да отнесем към втората половина на XVIII век или най-късно в първите години на XIX век. В подкрепа на датировката кога е построен фара е описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който през 1852 г. вижда зазидан в сградата камък с дата 1182 г. по ислямското летоброене хиждра. Тази дата отговаря на 1769-1770 г. от рождението на Христа. Най-вероятно фаровата кула е издигната в навечерието или началото на войната на Русия с Турция за излаз на Черно море от 1768 – 1774 г. На рисунката от 1844 г. фаровата кула е изобразена без караулката, долепена на южната страна на фара. Прочутата тугра (монограмът) на султан Абдул Меджид, управлявал империята от 1839 до 1861 г., вградена в новата караулка на фара, свидетелства само за голямото значение, което Портата е отдавала на възстановяването на този величествен и до днес фар, но и за неговото светване като навигационен ориентир със съвременна за времето си оптика. След възстановяването на фар Шабла са построени нови фарови кули и на нос Галата (1863) и нос Калиакра (1866). Една интересна подробност: в строежа на фар Шабла са участвали и български майстори, тъй като на северозападния ръб на основата на фара има изобразен лъв, изправен на задните си крака. Висок е около 30 см, и се намира на 9 м. от терена и вероятно поради тази причина той не е забелязан и заличен от турските власти.

През 1901 г. фаровата кула е засегната от земетресението със сила 7,2 по Рихтер, разтърсило северното ни Черноморие на 31 март същата година. Налага се тя да бъде стегната със специална стоманена клетка, а по-сериозно я ремонтират през 1934-1935 г. Дотогава Шабленският фар е изцяло бял, оптиката му е кръгла, от 5-та степен и постоянната бяла светлина се виждала на 15 мили. През 30-те години, когато тези места били в границата на Румъния, властите укрепват сградата. Боядисват я червено-бяло, вътре изграждат вита метална стълба и най-важното заменят оптиката.

Шабленци не без гордост споделят, че притежават умалено копие на едно от седемте чудеса на древния свят – Александрийския фар. 132 са стъпалата, които водят до халогенния прожектор, който стои на неизменна вахта и осветява пътя на корабите. Гръмоотводът на фара е с позлатен връх. Стените му са дебели 1,20 метра и дори и през зимата студ в помещението не прониква. Четирима са пазачите на фара, които денонощно следят работата му. Дежурствата се сменят на всеки 8 часа. Любопитно е, че именно тук е работила и единствената жена пазач на такова съоръжение – Тодорка Хаджииванова. Дамата и нейният съпруг Иван дълги години са обслужвали фара. Днес техният син Атанас Атанасов е наследник на професията им и е началник на морското навигационно съоръжение. Паленето и гасенето на фара зависи от изгрева и залеза на Слънцето.