новини детски
Фентъзи роман вдъхновен от българските фолклор и митове ще заведе децата в невероятен свят
Фентъзи роман за деца „Елизабет и тронът на Медния град“ издава писателят Петър Голийски. Творбата е вдъхновена от българските фолклор и митове, като авторът използва и мотиви от Кавказ и Азия, съобщават издателите от „Егмонт“.
Романът среща читателите с героинята, позната и от книгата „Елизабет и тайната на живата вода“. Три месеца след като момичето попада във Вълшебната страна и помага на болната си майка, единствено вуйчо му вярва на историята. Той я води в Народната библиотека, откъдето да вземат ръкописа на Константин и ѝ разказва историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град. Скоро след това Елизабет отново попада във Вълшебната страна с нова мисия.
„За образец на ръкописа на Константин, който Елизабет и вуйчо ѝ откриват и с който започва историята, използвах един византийски текст срещу богомилите от XI век. Впрочем богомилите също са замесени в „Елизабет и тронът на Медния град“. Също византийска по произход е идеята за Медния град и Медния храм в него. Става дума за един разказ от IX век, в който магическото сърце на българската столица Плиска е представено като медно гумно, тоест меден харман. При съставянето на списъка на змейските царе и човешките императори на Медния свят пък съчетах средновековния „Именник на българските владетели“ със списъка на предпотопните царе на древен Шумер. Пак от литературен произход е и идеята за съществуването на невидима мрежа от седем храма сред звездите – тя ми хрумна, докато четях един арабски автор от X век, който пише за седем велики храма в Азия отпреди възхода на исляма“, коментира авторът. По думите му, част от създанията в описваното от него магично място са вдъхновени от българския фолклор.
Петър Голийски е роден през 1976 г. в град Троян. През 2000 г. завършва специалност „Арменистика и кавказология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). През април 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието“. От 2013 г. води учебни занятия като доцент в секция „Арменистика и кавказология“ в катедра „Класически Изток“ в СУ.
Научните му интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи, както и в областта на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите „Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология“, „Българите в Кавказ и Армения (II-X век)“, „Армения и иранският свят I-V век“, „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век“ (т. 1 и т. 2), както и на романите за деца „Елизабет и тайната на живата вода“ и „Елизабет и тронът на Медния град“.
Вижте още:
