Една необикновена Коледа

Зимата на 2096 година беше мека и приятна. Студът не щипеше бузите и децата си играеха в закритите водни пързалки със сърфчетата си. Всеки от малчуганите беше убеден, че ще получи супер модерен подарък за празника, защото оставаше само седмица до дългоочакваната Коледа. Ала в работилницата на Дядо Коледа и джуджетата цареше тишина. Новата шейна си стоеше в гаража, машините за пакетиране на играчки бяха изключени, а летящите джетчета, с които джуджетата се движеха из фабриката, сега бяха оставени край изхода.Сякаш времето беше спряло. В обширния си кабинет с климатик и фитнес кът с бягаща пътечка и дъска за коремни преси, Дядо Коледа четеше писма по личната си електронна поща. Той стоеше зад бюрото, пред лаптопа, пийвайки мляко, облечен с любимия си пуловер на еленче със светещ нос, марковия си анцунг и старите бели кецове. Преглеждайки внимателно всяко от писмата, добрият старец все повече се убеждаваше колко са се променили децата – те вече не мислеха за нищо друго, освен за лукса, който ги заобикаляше. Бяха забравили за уважението, за ценностите. Сега само изискваха и изискваха. Вярно, че и Дядо Коледа също живееше сред много удобства, но той бе запазил доброто си сърце въпреки всичко. Ето защо искаше да помогне на децата и да им отвори очите за всяка красива падаща снежинка и всяка блещукаща звездичка.

След 3 дни той вече бе прочел всички заявки за Коледа и се яви във фабриката при своите помощници – джуджетата. Строени в редици, облечени с черни панталони, с памучни блузки и с обичайните си зелени елеченца, те бяха готови да изслушат заръките на белобрадия старец.
– Слушайте, приятели мои! Тази Коледа ще е по-различна от другите. Няма да изпълним желанията на децата, а ще им подарим нещо специално, което ще им помогне да ценят нещата около себе си. Искам да ги научим на истинския коледен дух и да събудим добрите им сърца.

Съвсем скоро настъпи дългоочакваната нощ. Пременен в традиционния си костюм, Дядо Коледа стоеше на пистата за излитане и чакаше разрешение от верните си помощници. Щом го получи, той запали турбо двигателите, които не вредяха на озоновия слой, и се отправи на среднощното си пътешествие, разнасяйки подаръци на всички деца. За да се ориентира правилно в градовете, старецът използваше модерния GPS и компютър със сензорен екран, който всякога му осигуряваше бисквитка и чаша топло мляко. Както обикновено добрият старец посвети цялата нощ на доставянето на подаръци за децата, които той толкова обичаше и на които искрено се радваше. Затова и истински се постара да им подари нещо, което да ги накара да запомнят тази Коледа за вечни времена. На сутринта, когато старецът бе приключил трудоемката работа, всяко едно дете по света се отправи към елхата и радостно потърси очаквания цяла година подарък. Ала каква изненада се четеше в очите на мъничетата, когато разкъсвайки хартията те намираха книга. Досега не им се беше случвало да видят такова нещо и затова искрено му се дивяха. Разгръщайки страничките обсипани с невероятно красиви картинки и изящно изписани букви, очите на децата заблестяха.Четейки интересните истории за Пепеляшка, Пинокио, Мечо Пух, Робинзон Крузо, Питър Пан, Малкият принц и още хиляди приказни герои, децата се губеха в необятния свят на приключенията, вълшебствата и мъдростта. Вървейки по улиците, всеки минувач можеше да види през къщните прозорци семейства събрани около коледната трапеза, където децата въодушевено разказваха истории, прочетени от новите книжки. Четяха се усмивките по лицата на мъниците, виждаше се игривия блясък в очите им, долавяше се полъха на надежда и вяра в бъдещето. И да, наистина, Дядо Коледа и джуджетата бяха изпълнили задачата си чудесно, успявайки да върнат коледния дух в сърцето на всяко детенце по света.

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"