Високото джудже

Едно от джуджетата на Дядо Коледа било толкова високо, че не влизало в комините... Ще кажете „Че на кое джудже ще му трябва да влиза в комина?” Даа, ама това джудже било необикновено, то било специалният съгледвач на Дядо Коледа. То се промъквало тайно вечер в къщите и наблюдавало дали децата си пишат домашните, дали слушат и дали дразнят своите братчета и сестричета. И като било толкова високо, гледало през прозорците. И като било необикновено,никой не го виждал, но то виждало всичко. Единственото нещо, което го притеснявало е, че като не може да се промъкне през комина, не чувало какво си говорят децата и само по израженията на лицата им разбирало дали се карат или дали са доволни те и техните родители.

Една вечер, джуджето било много тъжно и седнало под прозореца на къщата. Замислило се, че е толкова високо, а ако наистина си джудже, трябва да си мъничък, нали за това те наричат джудже?Не знаело какво да прави! Ами ако си пожелае за Коледа да се смали? Дали добрия старец ще му изпълни желанието? Решило да опита. Нали той сбъдва всички желания! Прибрало се вечерта в двореца, където се събирали всички джуджета, скрило се в стаята си и седнало да пише писмо на Дядо Коледа:

”Скъпи Дядо Коледа! За Коледа искам да не съм толкова висок!” Сложило го в един плик, пуснало го в пощенската кутия и бързо се прибрало в стаята. Но Дядо Коледа видял всичко, усмихнал се, защото вече знаел какво пише в писмото и решил да поговори с Джуджето. Почукал на вратата и зачакал. Джуджето отворило веднага и много се учудило, че самият Дядо Коледа е точно пред неговата врата. Поканил го притеснен вътре и старецът му заговорил с топъл глас: „Как си помощнико мой? Има ли нещо, което те притеснява?” Джуджето го погледнало с още по-голямо учудване...и му разказало всичко. Старецът изслушал всичко внимателно и му отговорил:
— Мило джудже! Разбирам твоята мъка, но не мисли, че другите, които са ниски не искат да станат високи! Хо, хо, хо! Така става с всички, всеки иска това, което няма....и никога не оценява това, което притежава! Научи се да се възползваш от твоите качества, а не да съжаляваш за тях! Ти си единствения, който не се промъква през прозорците, но не се и цапа! Освен това, те чуват, но не виждат какво става вътре, а ти виждаш всичко! Вие сте моя екип, без който е невъзможно да се справя! Затова всеки от вас ми е нужен със своите способности! Заедно можете много! Сговорна дружина, планина повдига!Работете заедно и си помагайте! И цени това, което притежаваш и се научи да се възползваш от него!След като казал това, старецът си тръгнал, а джуджето останало с отворена уста.
Наистина старецът имал право! Имал много право! Усмихнало се и решило, че продължава напред, че Дядо Коледа, останалите джуджета и всички деца по света имат нужда от него! И той се изпълнил с радост и гордост! И като се погледнал в огледалото... му се сторило, че май малко се е смалил....

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"