Подарък от сърце

Веднъж в едно малко градче живеело едно семейство на име Ханлън. Те били бедни, а наближавал християнският празник – Коледа. Майката и бащата имали пет деца – Андреа, Саманта, Томас, Мария и Парис. Родителите си мислели какъв подарък да подарят на децата си. Тогава изведнъж бащата чул някакви звънчета. Помислил си, че халюцинира.

Този въпрос, какъв подарък да подарят на родителите си, си го задавали и децата. Най-голямата дъщеря Саманта казала:
– Нека всеки да започне да проси и така ще съберем пари, за да купим подарък на мама и тати за Коледа.
– Но защо е нужно да подаряваме подарък на мама и тати, след като има Дядо Коледа. Това е негова работа, а не наша. – уплашено казала Парис, най-малката дъщеря.
– Да, Парис, но тази Коледа Дядо Коледа е болен и един от неговите елени също е пострадал. – Отговорила Андреа.
– Добре. – въздъхнала Парис.

На другия ден всички станали рано сутринта и започнали да просят. Градът бил малък, но всеки си намерил място за просене.
Както си просела Парис, приятелка от нейният клас, минавала случайно от там, защото от там й бил пътят и я заговорила с обидни думи:
– Ха-Ха-Ха! Какво правиш тук, Парис? Знаеш ли колко си смешна отстрани? Нееееее, та у вас вие сигурно нямате и огледало, за да се видиш колко си смешна!
– Не ме интересува твоето мнение, Клара. Все пак това си ти и никой няма да иска да има такава приятелка като теб. Сега си върви. – защитила се Парис.
– Ооооо, извинявай, аз забравих, че с просяци не обичам да говоря.
Парис навела глава и си припомнила, че ако си по-умен, отстъпи на по-глупавия. В този момент Парис чула някой да й казва:
– Хо-Хо-Хо.
Парис си казала:
– Дядо Коледаааа! Дааа! – зарадвала се и започнала да бяга.
Когато се прибрала видяла, че всички спят. Бащата чул, че някой се прибира и си казал наум:
– Боже, дай ми сили да празнувам и тази година Коледа заедно с децата си и да ги зарадвам с подарък.
Тогава той видял, че пред очите му се появява някакво джудже и му казва:
– О, мили ми Ханлън! Не се безпокой, подари на децата си подаръка, който е от сърце за тях от теб! – посъветвало джуджето стареца.
Тогава господин Ханлън си казал:
– Явно вече много ми се спи.

Вече било сутрин и имало един ден до Коледа. Децата се събрали и започнали да броят събраните до сега пари от тях. Андреа казала:
– Оооо, НЕ! Събрали сме едва два гроша! – казала разтревожено Андреа.
– Оооо, НЕ!
– Оооо, НЕ! – всички си казали това.
– Ами сега какво ще правим? – попитала Парис.
Затворила за миг очи и видяла пак същото джудже, което се появило и пред очите на бащата и й казало:
– Скъпа Парис, подари заедно с твоя брат и с твоите сестри, подаръка, който ще бъде подарен от вас за родителите ви от сърце!
Парис отворила очи и казала това, което й казало джуджето. Всички се съгласили.

Вече било 24-ти декември – Коледа и било време да си подаряват подаръци. Първи били майката и бащата. Бащата казал:
– Скъпи деца, ние с майка ви нямаме подарък за вас, защото нали знаете, че финансовото положение ни куца, но аз все пак ви подарявам подарък заедно с майка ви – цялата си любов към вас и уважение, но вие трябва да ги пазите като очите си и да не бъдете завистливи хора, а хора на които им завиждат.
Децата се разплакали от радост и се затичали и прегърнали майка си и баща си.
– Благодарим ви, мамо и татко.
– А ние ви подаряваме всичко в нас, което намирате за добро! Весела Коледа, скъпи родители.
В този миг Парис видяла Дядо Коледа и му казала:
– Почакай, Дядо Коледа! Изслушай ме, моля те!
– Добре, мила Парис.
– Но ти знаеш името ми!
– Разбира се, аз знам имената на всички деца по света.
– Ехааа! Аз искам да ти кажа, че много те обичам и вярвам в теб.
– И аз те обичам, Парис. Весела Коледа, Парис!
– Благодаря, Дядо Коледа. Весела Коледа и на теб!
Дядо Коледа потеглил със своята шейна и елените си. Така семейство Ханлън си прекараха една чудесна Коледа.

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата“