Коледното желание на принцеса Силвия

Имало едно момиче на име Силвия. Силвия била на 6 години. Тя имала дълга и златна коса, небесно сини очи и алена кожа. Приличала на принцеса, а тя всъщност била принцеса, но не го знаела. Макар да била принцеса, живеела в едно малко селце на средата на пустошта. Всички деца от селото и завиждали. За това я изолирали постоянно и не играели с нея. На Силвия не й харесвало да си играе самичка, но била принудена.
Оставали три дни до Бъдни вечер, тя писала писмото си — точно три дни. И го изпратила точно на Коледа. Дълго чакала отговор на писмото или искания подарък, но не получила нищо. Беше закъсняла с изпращането на писмото.

Ето вече беше на 16 години. Не точно истинският й баща беше починал и не истинската и майка беше много болна. Силвия беше вече голяма, а на майка й не и оставаше много. Тя й разказа с най-малките подробности за всичко. Каза й да отиде в двореца и да види истинските й родители.

Дълго време пътува, а пустошта сякаш нямаше край, понякога Силвия се обръщаше с мисълта, че може да се върне поне в селцето, но много отдавна го беше подминала и не знаеше пътя назад. Тя седна в пепелта разплакана. Беше Коледа. Тя стискаше в ръцете си една копринена кърпа от починалия й неистински баща и желаеше с цялото си същество да намери пътя към двореца. Изведнъж пред нея проблесна светлина. Тази светлина водеше към двореца. Тя последва светлината и изведнъж пред нея се яви огромен дворец на средата на един огромен пълен град, с много хора.
Силвия отвори портите и се затича към троновете на царица Силвия и цар Симеон, нейните истински родители. Видяха се очи в очи и ето тя осъзна, че дядо Коледа е изпълнил желанието й.

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"