Лили и Дядо Коледа

Това е история за едно момиче, което не вярваше в Дядо Коледа. Но всяка история си има начало и нека да започнем оттук. Лили беше най-обикновено момиче. Учеше в местното училище. Разбираше се с всичките си съученици. Наближаваха коледните празници и скоро всички деца щяха да излязат във ваканция. В последния ден преди ваканцията Лили и двете й най-добри приятелки си говореха какви подаръци искат.

– Аз си набелязах една хубава блузка и хубави обувки към нея. Ще накарам мама да ми ги купи като подарък. – каза едната.
– Аз пък си набелязах един хубав пръстен. И аз ще накарам моята майка да го купи. – каза и другата.
– Ами ти, Лили? Какъв подарък искаш?
– Амиии... аз... – заекна Лили. – Защо мама да ми подарява? Трябва Дядо Коледа да ми подари.
Двете й приятелки избухнаха в смях. На Лили не и беше приятно да й се смеят.
– Ти още ли вярваш в Дядо Коледа? Имам предвид, я стига! Та ти си четвърти клас! Голяма си вече за такива детинщини! – каза едната от уж приятелките й.
След това се качи на един стол и изкрещя с цяло гърло:
– Хей, чуйте всички! Лили все още вярва в Дядо Коледа!
Целият клас започна да се смее. Очите на Лили се напълниха със сълзи.
– И това ми било приятели! – зарева Лили и избяга от класната стая.
Най-после би последния звънец преди ваканцията. Всички деца си тръгнаха радостни. Освен едно –Лили.

Първият ден от нейната ваканция не мина особено добре. Все още бе разстроена от подигравката на съучениците й. Вечерта тя стоеше в леглото си и държеше един плик с желанията до Дядо Коледа.
– Може би наистина трябва да се откажа от тези детинщини. – каза тя на себе си.
В този момент майка й влезе в стаята.
– Мила, добре ли си? Цяла вечер беше оклюмала и сякаш разстроена за нещо.
– Добре съм. Остави ме на мира!
– Не, тук нещо не е наред.
– Добре, ще ти кажа. Но обещай да не ми се смееш.
– Разбира се.
И Лили разказа всичко, което се беше случило в училище.
– Затова ли се тревожиш? Скъпа, те ти се подиграват, защото мислят, че вече са зрели и Дядо Коледа е измишльотина, с която родителите баламосват децата си.
– Че то не е ли наистина така? – тъжно попита Лили.
– Чуй ме сега. Дядо Коледа е символ на Коледа. Той носи радост на Коледа. Той живее в сърцата ни. Без него нямаше на този празник да сме в такова настроение.
– Може би си права.
– Спи сега и сънувай най-хубавия сън. – каза майката и целуна Лили по челото.
– Обичам те, мамо!

На следващия ден Лили беше в прекрасно настроение. Както и следващите дни от ваканцията. Получи тези подаръци, които си беше пожелала. А когато отиде отново на училище, Лили се изправи пред класа и с цяло гърло изкрещя:
– Хей, чуйте ме всички! Аз вярвам в Дядо Коледа и не ми пука какво мислите! Подигравайте ми се, ако искате, но аз знам нещо, което вие никога няма да прозрете! Дядо Коледа съществува вътре в нас!

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата“