приказки от деца

Зимен сън

Михаела Димитрова | 2016-02-22

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Беше поредната зима, студена и безснежна. Стоях от сутринта до прозореца, а мислите ми се рееха безцелно. Гледах безпомощно към небето в очакване да се появят онези малки, красиви и така желани снежинки. В прогнозата за времето казаха, че ще завали сняг. Защо се бавеше? Чаках го с нетърпение, за да бъде ваканцията ми интересна и вълнуваща. От дългото чакане съм задрямала.

Събуди ме познатият лай на съседското куче. Беше вече късния следобед. А навън, о чудо, валеше сняг – едни такива едри, прекрасни снежинки. Нададох радостен вик и хукнах навън на двора. Скачах, въртях се, разперила ръце – беше голяма радост. Когато мама ме извика за вечеря отидох с нежелание, но и с тайната надежда до утре да натрупа достатъчно сняг за игра... Като заваля, валя почти цяла седмица. Е, ту спираше, ту почваше... но натрупа толкова много. С приятелите ми лудувахме на воля – пързаляхме се, мерехме се със снежни топки, правехме си снежни човеци, търкаляхме се в снега... А вечер се прибирахме уморени, но много щастливи.

Исках ваканцията да не свършва, както и снегът да не се топи, да има винаги сняг. Представях си как цяла година е зима, как снегът е покрил цялата земя, как децата се радват и се забавляват. Бяла красота! Зимна феерия! Детски емоции! Един вълшебен свят! Мечтаех си всичко това да стане реалност. Така мечтаейки съм заспала.

И сънувах чуден сън... Сънувах раззеленени дървета, които ми намигаха. По тях накацали безброй птички, чиято песен огласяше всичко наоколо. А на близката поляна ми се усмихваха прекрасни, красиви цветя, чийто аромат се усещаше навсякъде. Пеперуди прехвърчаха насам-натам, кацаха по ръцете ми. Слънцето весело огряваше небосклона, топлите му лъчи нежно ме гъделичкаха...

Събудих се със странно усещане. Сетих се за желанието ми за зима, която да не свършва, след това си спомних съня ми за вълнуващата пролет, която винаги идва с цялата си красота след зимата...

Замислих се. Ако винаги е зима, как ще се радвам на първите кокичета, как ще слушам песента на птичките, как щъркелите ще долетят от юг, как ще се радвам на любимото море, как... още толкова много как! Всичко в природата е перфектно. Всеки сезон си има своето място. Всеки сезон е посвоему красив и желан. Аз харесвам всички сезони и се радвам, че ги има. Така виждаме природата в цялата й прелест!



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град