Деца, родители и експерти оцениха държавата със „среден“ за грижите към децата

Държавата получи оценка „среден“ 3,31 за грижите за децата. Това е най-високата оценка до момента през осемте години, в които се изработва Докладът за грижите на държавата към децата, съобщиха от Национална мрежа за децата. В документа има и допитване до деца и до родители. „Въпреки възходящия резултат, общата оценка е все пак „среден“ и напредъкът е незадоволителен, което в много голяма степен се дължи на некоординираните усилия на институциите и работата на парче що се касае до политиките за децата и семействата“.

Това коментира Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата. „През 2018 г. по-голямата част от промените, които бяха реализирани, се извършиха под натиска на родителски организации и на структури на гражданското общество. Затова, в „Бележник 2019“ извеждаме като водеща тема ситуацията с гарантирането на правата на децата с увреждания“, допълни Богданов. „Бележникът“ извършва мониторинг на поетите ангажименти от страна на институциите, касаещи правата на децата. Той се разработва от експерти в съответните области, които използват факти и данни, предоставени от самите институции по реда на Закона за достъп до обществена информация. Докладът включва и препоръки, които биха подобрили съществуващите политики и практики.

Гарантирането на детските права е представено в 8 ключови теми:

• Благосъстояние на децата;
• Закрила от всички форми на насилие;
• Ранно детско развитие;
• Детско здраве;
• Образование;
• Семейна среда и алтернативни грижи;
• Правосъдие за деца;
• Детско участие.

За Благосъстояние на децата оценката е среден 3,00. Според доклада високите равнища на бедност и неравенство продължават да са сериозно предизвикателство, като особено обезпокоително продължава да бъде влиянието върху децата.

Оценката за Закрила от всички форми на насилие също е 3,00. Въпреки развитията в сферата на закрилата на детето от всички форми на насилие през 2018 г., защото „продължава да липсва единна, мултидисциплинарна и координирана политика за борба с насилието над деца, както и единна статистика, която да информира за политиките и мерките, които следва да се предприемат“. Отбелязва се тревожната тенденция, че има увеличение на случаите на пострадали от престъпления деца и случаите на агресия в училищата.

Ранно детско развитие получава добър 3,50. Тя е най-високата от последните две издания на „Бележник“ насам, предвид разпознатата важност и извеждането на преден план, като приоритет от българските държавни институции. Въпреки намеренията и усилията обаче, все още в страната ни предоставянето на универсални и интегрирани услуги за ранно детско развитие, е недостатъчно, според в доклада.

Същата е оценката за Детско здраве. Тя се дължи основно на постигнати резултати в намаляването на нивата на детска смъртност и достигането на заложените цели. Акцентира се върху тревожния факт, че има области в страната, в които коефициентът на детска смъртност е много висок, без да се забелязват конкретно насочени мерки за подобряване на ситуацията.

Образованието е с добър 4,00. Отбелязва се, че той се дължи на „категоричното поставяне на образованието като приоритет на правителството“ през последните години и широкото публично говорене по темата. Макар и добрите практики, и новите възможности за привличане на млади учители и преквалификацията на специалисти да се увеличават, предстои да се анализира устойчивостта на тези инициативи.

Семейна среда и алтернативна грижа е получила добър 3,50. Изводът е, че броят на децата, които живеят разделени от родните си семейства, остава относително постоянен през годините, но конкретни действия за справяне с проблема все още липсват.

Най-ниската оценка е за Правосъдие за деца – среден 2,50. Изводът е, че през годината е липсвал напредък за осъществяване на реформата в системата за детско правосъдие, въпреки множеството декларации за наличие на политическа воля от страна на Министерството на правосъдието. Според доклада липсва „каквото и да е разбиране относно нуждата правните процедури да бъдат адаптирани към децата, които участват в тях, така че да бъдат гарантирани техните права“.

Детско участие е оценено с добър 3,50. За поредна година се отчита, че участието на децата буксува и стои на нивото на колективния и по-скоро институционализиран подход. Огромна пречка продължава да бъде и това, че отсъства достъпна за децата информация по отношение на решенията, които се взимат или ще се взимат за тях на национално, както и на регионално и общинско ниво. Според авторите на доклада е необходимо въвеждане на механизми и процедури за отчитане мнението на децата в различните сектори, при досега на децата с институции и професионалисти в ежедневието им.