Да оставим детето само у дома – правила и за родителите

Понякога в живота на всяка майка идва момент, в който трябва да излезе от къщата по спешни въпроси и да остави детето у дома само. Много майки и бащи се притесняват от това, търсят бавачка или молят съсед да гледа хлапето. Но все пак идва моментът, в който синът или дъщерята трябва да останат сами вкъщи. И е важно да се прецени как и кога това да стане за първи път! Всяка държава има закони, регулиращи възрастта, преди която е строго забранено да се оставя дете вкъщи само. Средно това са 12 години. По-често – 10. В някои щати на Америка и Канада – до 18 години. Във всеки случай отговорността на родителя е да осигури комфорта на детето си. Дори „бебето“ да е на 15 години, европеецът ще бъде попитан в съда – имаше ли достатъчно храна, как беше облечено детето и как е положението във вашето семейство с основни познания за безопасност?

И въпреки това в заетото ежедневие и нуждата от доста средства в семейството много работещи родители оставят първокласниците си вкъщи без втора мисъл. А понякога деца на 4-6 години. След като сте установили, че детето би могло да се справи само у дома и сте му обяснили как и защо се налага това, което можете да прочетете тук – преди да пристъпите към действие има още едно важно нещо, което да направите заедно с него, да го запознаете с някои основни правила, които можете да намерите тук! А накрая самите вие да спазвате някои правила, които да помогнат на детето да се адаптира към това да се оправя само за известно време у дома още по-бързо. Спазвайки самите вие тези правила, или по-скоро съвети, няма да притеснявате хлапето и да му вменявате, че има нещо много опасно ако е само у дома. Много родители правят това макар и подсъзнателно с определени свои действия и изказани мисли. Така че за да не ви се случва това, ето какво да направите.

Първото нещо, което трябва да направите, е да се доверите на детето си. Ако го оставите у дома по различни причини, тогава това е нужно именно на вас. Това означава, че трябва да се доверите на детето си. Предайте ключовете, телефона, обяснете правилата. И в същото време не се обаждайте на всеки пет минути и не тормозете с пълен контрол. Недоверието и страховете ви могат да бъдат вредни за детето ви по много начини.

Второто нещо, което трябва, особено в началото, е да му осигурите всичко необходимо. Например, трябва да въведете навика да се преоблича, когато се прибере у дома или пък дрехите за лягане. Прибира се от училище – спретнато да закачи униформата в гардероба, да облече домашните си дрехи, да измие ръцете си. Детето трябва да знае къде са дрехите му, откъде да вземе чисти дрехи и като цяло, откъде да вземе всичко, от което се нуждае – кърпа или гъба, за да избърше разсипан сок в кухнята, къде има дори и памук или пък лепенки за рани.

Третото е храната. Когато детето се прибере от училище или друго занимание навън, то най-вероятно ще е уморено и гладно. И ако не сте вкъщи, какво ще си вземе първо! Като повечето деца, нещо бързо, което няма нужда да приготвя. А и най-вероятно нещо, което иначе не му позволявате да яде на корем като чипс, бонбони. За да се предотврати това, е необходимо да се възпита култура на хранително поведение много по-рано. Необходимо е детето да знае какво го очаква за обяд и най-важното – в началото му оставяйте предварително приготвени любими и питателни ястия. Ако хлапето ви все още не знае как да използва печката и микровълновата, тогава можете да оставите храната в специална кутия, която ще я държи топла по-дълго време. Но с времето все пак е по-добре да научите детето си да бъде по-независимо. Да го научите как да си измие и нареже краставица, домати и ябълка, да намаже хляб с масло. Не само спестявате време, но и това, че детето е само у дома се превръща в приключение. Само тук е важно да не прекалявате, за да не стане приключението трагично изпитание. В крайна сметка понякога е толкова приятно да вземеш сандвич от чинията, с любов направен от мама. И все пак научете детето си да мие чиниите, да ги сложи в съдомиялната машина. Отново нивото на самоуважение нараства. Така постепенно кръгът от отговорности се увеличава. Бонусите също растат. :)

Четвъртото важно нещо е сигурността. Да, отново тя, само че от различен ъгъл. Детето също вероятно се притеснява, тъй като е само у дома. А задачата на родителите е да му създадат най-удобните и безопасни условия. Детето трябва да се чувства защитено. Дайте му телефон, дори ако през първите три дни ще ви се обади стотици пъти. Нека се обади и на татко, баба, леля, класен ръководител и т. н. Може да иска да се увери, че всичко е наред със самите вас. Изградете приятелства със семейства на приятели на детето си. Ако майката на приятелчето му не работи, може би тя ще се съгласи да го вземе от училище или урок и да придружи вкъщи не само детето си, но и вашето. Може би тя ще му позволи понякога да остане в дома на приятелчето за няколко часа. Кажете на хлапето, че ако нещо се случи, може да се обърне за помощ към някой съсед, като разбира се сте се уговорили с него, че това е възможно. Освен това е много важно да се разкаже за възможността да се свържете с полицията / пожарната / линейката и кога това се прави.