Да оставим детето само у дома с основните правила, които трябва да знае

Понякога в живота на всяка майка идва момент, в който трябва да излезе от къщата по спешни въпроси и да остави детето у дома само. Много майки и бащи се притесняват от това, търсят бавачка или молят съсед да гледа хлапето. Но все пак идва моментът, в който синът или дъщерята трябва да останат сами вкъщи. И е важно да се прецени как и кога това да стане за първи път! Всяка държава има закони, регулиращи възрастта, преди която е строго забранено да се оставя дете вкъщи само. Средно това са 12 години. По-често – 10. В някои щати на Америка и Канада – до 18 години. Във всеки случай отговорността на родителя е да осигури комфорта на детето си. Дори „бебето“ да е на 15 години, европеецът ще бъде попитан в съда – имаше ли достатъчно храна, как беше облечено детето и как е положението във вашето семейство с основни познания за безопасност? И въпреки това в заетото ежедневие и нуждата от доста средства в семейството много работещи родители оставят първокласниците си вкъщи без втора мисъл. А понякога деца на 4-6 години.

След като сте установили, че детето би могло да се справи само у дома и сте му обяснили как и защо се налага това, което можете да прочетете тук – преди да пристъпите към действие има още едно важно нещо, което да направите заедно с него. Този следващ етап от подготовката е вид подготовка :-). А именно – да осигурите безопасността. На теория едно дете трябва да знае всички тези точки и да може да ги приложи, за да сте сигурни, че е готово да остане само у дома.

1) Лична безопасност

Да вземем за пример Ваня, първокласничка. На сутринта я придружавате до училище, но тя трябва да се върне сама(с приятели) с майката на своя приятелка. Тя трябва да може да се оправи сама след училище. Ваня трябва добре да знае пътя към дома от училище. По различни начини (в случай, че водопроводчиците са разкопали обичайния път например). Ваня трябва да знае правилата за движение за пешеходци. Детето трябва да има ключове от къщата и да знае, че ключовете са ценни (като телефон), че трябва да ги оставя винаги на едно и също място в раницата си, за да не ги изгуби и да бъдат недостъпни за другите, дори за приятели. Ваня трябва да е отговорна за безопасността на ключовете и да знае как да ги използва правилно. Същото важи и за телефона. Детето трябва да знае как да използва телефон, а също и да носи със себе си нещо, на което са написани телефоните на майка му-баща-леля-съседка. И най-важното е, че Ваня отлично трябва да знае, че не трябва да говори с непознати, да ходи някъде с тях и да ги кани у дома.

2) Къща. Бит

Важно е хлапето да знае как да използва домакински уреди (печка, микровълнова печка, кана за вода, телевизор, компютър, телефон). Да знае, че има устройства, които не трябва да пипа категорично и неща, които е по-добре да не пипа. Но бъдете готови детското любопитство да надделее над вашите съвети в един момент. Затова скрийте всичко опасно и скъпо, така че детето да не се изкушава. Рано или късно детето ви ще порасне и ще можете да го запознаете и с другите предмети от бита като ютия, прахосмукачка и т. н. Посочете правилата за използване, включително при извънредни обстоятелства: ако токът спре или се случи нещо неочаквано, първо трябва да изключите и извадите от контакта електрическите уреди. Важно е също така детето да знае как да готви елементарно ястие – да свари ориз или яйце, как да направи сандвич и да приготви чай.

3) Комуникация със света

Нека го наречем така. Детето трябва да може да се обажда на родителите от дома/мобилния телефон. Детето трябва да може да се обърне към възрастни – роднини, съседи или други възрастни в спешни случаи. Детето трябва да знае за съществуването на полицията, пожарната служба, спешна помощ и да знае как и в какви случаи да се свърже с тях. Точно както трябва и да знае, че тези служби се викат при определени важни обстоятелства и да обясните, че например не се звъни на полицията за задача по математика. В САЩ има доста такива случаи и колкото и да изглеждат забавни отстрани е хубаво да се знае, че това не бива да се прави.

4) Непознати хора

Изтъкваме това като отделен елемент, защото е от първостепенно значение. Тук ще говорим за обаждания и посещения на непознати. Те не е задължително да бъдат агресивни, те могат да бъдат учтиви и да предлагат сладкиши и подаръци... Е, вие сами се сещате. Но е важно да обясните на децата, че не трябва да говорят с непознати, независимо какво казват. Дори и да твърдят, че например има пратка от куриер за вас и това може да е самата истина, кажете на детето, просто да не отговаря и задължително да не казва на непознат, че е само у дома. Убедете детето, че ако искате да им предадете нещо, ще намерите начин да го предадете чрез близките си, в краен случай ще дойдете сами, а ако имате да получавате нещо ще си го вземете друг път по един или друг начин. В тази връзка трябва да имате възрастни, познати на детето – роднини, приятелки, един или двама колеги, които детето разпознава по гласа им, ако се случи нещо спешно и те трябва да дойдат.

Вратата никога не трябва да се отваря за никого, освен споменатите добри познати. Обяснете на детето, че когато се прибере трябва да заключи вратата отвътре. И да не отваря на непознати каквото и да казват. След това си създайте навик да се обаждате на детето си, когато влизате във входа, за да знае, че вие звъните или искате да отворите вратата.

5) Приятели

Във всяко семейство приятелите са отделен въпрос. И си струва да поговорим за това и да обясним всичко на детето. Как се отнасяте към факта, че съученици ще дойдат у вас? Как общува детето ви с хората, ще кани ли гости? Има деца, които могат да доведат целия клас в къщата – определете вашата позиция по отношение на посещенията на гости. Може да бъде: по определен начин. Но за приятелите – отделен разговор. Също така трябва предварително да се уговорите какво правят гостите във ваше отсъствие – дали е възможно да включите компютъра, дали е възможно да предложите на всички червен хайвер от хладилника или да изядете всички запаси от сладкиши, дали е възможно да играя в стаята на майка ми и т. н. Трябва да има правила, но не трябва да прекалявате с тях, в противен случай ще бъдат нарушени. Разбира се, всичко това може да се разказва от мама и татко дълги вечери, но можете да използвате и по-приятни методи – игри, приказки и филмчета.