Коя е най-подходящата възраст да оставим детето само у дома и как да го направим

Понякога в живота на всяка майка идва момент, в който трябва да излезе от къщата по спешни въпроси и да остави детето у дома само. Много майки и бащи се притесняват от това, търсят бавачка или молят съсед да гледа хлапето. Но все пак идва моментът, в който синът или дъщерята трябва да останат сами вкъщи. И е важно да се прецени как и кога това да стане за първи път! Всяка държава има закони, регулиращи възрастта, преди която е строго забранено да се оставя дете вкъщи само. Средно това са 12 години. По-често – 10. В някои щати на Америка и Канада – до 18 години. Във всеки случай отговорността на родителя е да осигури комфорта на детето си. Дори „бебето“ да е на 15 години, европеецът ще бъде попитан в съда – имаше ли достатъчно храна, как беше облечено детето и как е положението във вашето семейство с основни познания за безопасност? И въпреки това в заетото ежедневие и нуждата от доста средства в семейството много работещи родители оставят първокласниците си вкъщи без втора мисъл. А понякога деца на 4-6 години.

Но как и кога можете да оставите детето само вкъщи и да свършите задълженията си? Експертите често се сблъскват с подобен феномен: възрастните изпадат в токсични взаимоотношения и не смеят да ги прекъснат по една причина – страшно е да си сам. Трябва да се ходи на работа, но вместо да се съсредоточат в работата си, родителите често непрекъснато мислят за самото дете у дома. Мислят си, че у него има чувство за изоставяне. Самота. И това понякога е така, особено при по-малките, затова като цяло трябва да помислите добре, преди да оставите детето си у дома само.

Има два основни критерия, които ще ви покажат дали хлапето е готово: детето се съгласява да остане само у дома и то обективно е готово за това.

Нека разгледаме тези критерии по-подробно.

1. Детето се съгласява

За да може детето да даде съгласие, то трябва да е на 5 години, за да има поне приблизително представа какво е да бъдеш сам. И трябва да го попитате спокойно и без натиск. Какво имаме предвид? Ето това – „Сине, ще отида до магазина, ти остани вкъщи и аз ще ти купя шоколад ако си бил послушен“ или „Дъще, седни и порисувай малко, докато отида за хляб, мляко, за да можем да сготвим вечеря.“ Има ли разлика? В първия случай виждаме определен натиск, че детето е длъжно да бъде само. Второто е обективна необходимост. Детето трябва да разбере необходимостта в ситуацията

2. Детето трябва да е обективно готово

За да разберете дали детето ви е готово – направете кратък тест.

1. Детето може да се занимава повече от 2 часа и не идва при вас на всеки 5 минути за помощ.

2. Детето не се страхува от тъмното и затворено пространство: често играе в стаята зад затворена врата и заспива без нощна лампа.

3. Детето ясно знае границата на позволеното: какво може и какво не може да се направи (и защо не).

4. Детето често играе ролеви игри, поставяйки се на мястото на възрастните („дете-майка“, пациент и лекар).

5. В игрите детето не проявява садомазохистични наклонности: разбира кога ще бъде наранено и се опитва да избегне болката, не се опитва специално да нарани животни, родители, братя и сестри (изключението е играчките – почти всички деца ги чупят, това е нормално).

6. Детето знае как да използва телефона.

7. Детето не е отмъстително: не знае как да крие гнева си дълго време, да измисли план за отмъщение, бързо се „отдалечава“ и прощава обиди.

8. Детето знае как да оцени адекватно действията си: „Направих лошо нещо. Мама ще се ядоса”,„Направих всичко добре. Мама ще бъде щастлива.“

9. Детето има определени задължения вкъщи (подреждане на играчки, оправяне на леглото и т. н.) и ги изпълнява отговорно.

10. Детето неволно се придържа към ежедневието (яде и си ляга приблизително по едно и също време), а родителите не трябва непрекъснато да го наблюдават и да му напомнят, че е време да спи. „Режимните“ деца имат по-развита вътрешна дисциплина (самодисциплина).

Ако отговорите с „да“ на поне 8 точки, това означава, че детето ви вече е готово да се откъсне от вас за известно време и не се нуждае от всяка минута контрол. В противен случай е най-добре да не рискувате.

Как да оставим детето само у дома?

Да приемем, че детето ви е готово, решено е да го оставите само у дома. Разбира се, това трябва да става постепенно. Психолозите не препоръчват да оставяте децата сами вкъщи до 7-годишна възраст, на 7-8-годишна възраст родителите могат да отсъстват за не повече от час-два, колкото по-голямо е детето – толкова повече време можете да прекарате извън дома. Разбира се, това е идеалният вариант. Но нашият съвременен живот далеч не е идеален. Затова по-добре да поговорим за това как да подготвим детето за такава важна стъпка в процеса на израстване.

Дори и да сте решили да не оставяте детето си само все още, а чак когато стане на 15, е добре да започнете да го подготвяте още от 4-5-годишна възраст... Започнете отдалеч. Например от приказките. Можете сами да ги измислите. Имаше момче (момиче), ходеше на училище, а мама и татко трябваше да ходят на работа. Момчето се прибра от училище, стопли обяд за себе си, яде, почива, рисува, игра и си написа домашното. Вечер идваха родителите и те ходеха заедно на кънки на лед /играеха футбол/шах, прегръщаха се, четяха книги и т. н. Разкажете на детето си истории от детството си – как за първи път сте останали сами вкъщи, какво сте направили (в края на краищата все още нямаше компютри или вече имаше?). Важно е да подготвите детето психически, за да разбере, че е безопасно и интересно понякога да е само. Това ще го направи и по-отговорно. Имайте му доверие. Да го оставяте само, докато сте у дома е добра подготовка. Дайте си половин час или час. Дремнете или се къпете. Затворете вратата, така че детето да не може да стигне до вас. Вие сте отделени – то е отделено. От една страна сте у дома, от друга не сте.

Започнете да излизате малко по малко. Първо за 15 минути. Не планирайте нищо важно. Това време е достатъчно, за да отидете за мляко. Не се изисква повече. Обяснете на детето си, че ще се върнете, когато голямата стрелка достигне три. Не закъснявайте – детето ще ви очаква. Оценете състоянието на детето след завръщането си у дома – какво прави, дали е разстроено или спокойно. Ако сте се върнали с мляко, а детето стои на вратата и реве, израстването се отлага. Ако го оставите за час или повече, обадете се по телефона и говорете с детето си. Попитайте какво прави, кажете му какво правите вие. От една страна, ще подкрепяте детето. От друга страна, самите вие ще сте спокойни, че то е добре само у дома. В крайна сметка понякога майките се притесняват повече от децата. И тук искаме да кажем, че вие и вашето дете сте едно цяло. Ако се страхувате да го оставите, то ще усети и също ще се страхува, ако в главата ви има непрекъснати ужасни истории – същото очаква и детето, ако сте уверени и спокойни – детето също ще е такова.