Г.Д.В. и бурканите (неописана случка към главата „Сънища“)

Беше в края на деня. Софи искаше да узнае защо Г.Д.В. въобще събира тези сънища в буркани и каква е ползата от тях! Тя разбира се го попита, а той й каза, че това е мноого дълга история и по-добре да й я разкаже утре.
 
Още в ранни зори Софи стана и събуди Големия Дружелюбен Великан. А той от своя страна стана, облече се, след това закуси и най-накрая извика Софи, за да й разкаже. Софи седна до него и той започна.
„Преди много време децата нямаха сънища. Аз случайно разбрах за тях. Започнах да си задавам много въпроси. Например „Къде се намират и от къде идват сънищата?”. И заради моето любопитство започнах да изучавам местата, където живеят тези същества. Дадох отговори на много от въпросите си. И това ми стана хоби. Но имах и една нова мисия, да накарам хората да ги сънуват. Тогава нямах никаква представа как ще стане това. Много мислих по този мой въпрос и накрая се сетих. Отговорът беше именно моят тромбон. Чрез него аз вкарвах сънища в главите на хората.
Всяка вечер в полунощ отивах в града и вкарвах сънища в главите на хората. Мисията ми беше изпълнена, а аз бях доволен и си имах всичко – работа, хоби и сега вече и компания. И затова, мила Софи, събирам тези сънища.”

Софи го гледаше с удивление. Г.Д.В. даде отговор на всичките й въпроси. Нейното любопитство си бе отишло. И сега, когато той й разказа тя беше готова за следобедната дрямка.

Участва в конкурса "Великански конкурс за талантливи писатели"