Жив е още Емил

В цяла Льонеберя и в цял Смоланд, и в цяла Швеция, и – кой знае – може би в целия свят, едва ли е имало хлапе, което да е направило повече пакости от Емил, онзи, който живееше в стопанството Катхулт в общината Льонеберя в Смоланд преди доста време. Как това момче успя да стане председател на общинския съвет, когато порасна, това може да се причисли към чудесата, но той наистина стана председател и най-свестния мъж в цяла Льонеберя. Ето, че като пораснат, и най-проклетите дечурлига с течение на времето могат да станат съвсем добри – успокоително е като си го помисля. Вие не смятате ли така, а? Защото май и вие сте правили много пакости, доколкото разбирам? Я, не сте ли? Как можах така да се заблудя?!

Алма Свенсон от Катхулт, майката на Емил, записваше всичките му пакости в сини тетрадки и ги криеше в чекмеджето на скрина си. Най-сетне чекмеджето така се натъпка с тетрадки, че едва можеше да се издърпа. Все някоя тетрадка се нагърчваше и го залостваше. Но те са запазени и до днес в същия стар скрин, онези сини тетрадки, освен три, които Емил се опита да продаде на учителката си от неделното училище, когато веднъж имаше нужда от пари. След като тя не пожела да ги купи, той взе и направи от тях хартиени лодки и ги пусна да плават по Катхултското поточе и никой не ги видя повече.

Учителката не можа да разбере защо трябваше да купи тетрадките от Емил.
– За какво мога да ги използувам? – попита тя учудено.
– За да научите децата, та да не стават такива ужасни като мен – каза Емил.

Деца, препоръчваме ви да прочетете цялата книга – заслужава си!

Текстът е възпроизведен по изданието Астрид Линдгрен. Емил от Льонеберя. Издателство "Отечество", София, 1980. Превод Теодора Джебарова.
Благодарности на Виктор и Сашо – bezmonitor.com