Хляб за обяд

- Ква, ква, ква, ква – квакаха жабите.
– Какво е това, мамо? – ококори очи малко момченце.
– Жаби. – отвърна майката. Тя се казваше Мила.
– Къде са, не ги виждам. – питаше момченцето. То се казваше Тони.
– Ами ето там в блатото. Ела да застанем на този камък, за да ги видим по-отблизо.
И те застанаха на ръба на една голяма локва, която подчинявайки се на естествените закони бавно и сигурно се беше превърнала в уютен дом за стотици жаби. Там имаше съвсем, съвсем мънички жабета, които с по един голям отскок от място се гмурнаха в най-дълбокото от дълбокото на блатото.
Имаше и направо огромни жаби, които вероятно бяха техни баби и майки, които оглушително квакаха и крякаха.
– Казват им да се прибират, нали, мамо?
– Най-вероятно да, защото вече е време за обяд. След малко и аз ще ти казвам да се прибираме.
– Време за обяд ли? Какво ядат жабите? Ядат ли камъни? – попита Тони. – те бяха събрали шепа дребни камъчета и се забавляваха да ги хвърлят във водата и да гледат как цопват и правят вълнички.
– Ами май не ядат камъни, като се замисля. Мисля, че ядат хляб. – Мила се беше замислила за нещо си и това беше първото нещо, което й хрумна, че става за ядене. – Вероятно жабичките биха се зарадвали на една филийка бял топъл хляб. Не че биха отказали кифла или геврече.
– А, хляб ли? Хайде да им донесем хляб за обяд. – предложи с мисионерска отзивчивост Тони. И задърпа майка си да се връщат към къщи.

По пътя той вече правеше планове за следващото посещение на блатото, което трябваше да е точно за обяд, за да може да нахранят всички тези позеленели от глад жабки.
– Ще им донесем хляб за обяд и ще ги снимаме, нали мамо? Ще си донеса апаратчето и ще им кажа жаби, усмихвайте се и те ще се усмихнат.
– Да, вярвам, че като им донесеш хляб и като им предложиш да ги снимаш няма как да ти откажат, тези зеленушки. Веднага ще вдигнат главички от водата и ще кажат едно звучно: благодаря, Тониии.
– Те, нали под водата си разглеждат книжки?
– Най-вероятно, да. Предполагам, че много обичат картинки.
– И си имат книжка за Пипи, майка им е купила, нали?
– Аха, най-вероятно да. – и разговаряйки така, те неусетно бяха стигнали до дома.
– Сядай сега на масата и да хапваме топла супа с хляб.
– И после ще занесем и на жабите хляб за обяд, нали? – Тони беше изключително впечатлен от разходката. Беше поогладнял, но не спираше да чертае планове как и кога отново ще отидат при жабите.