Вълнуващата история на сандвича

Бихте ли повярвали ако ви кажем, че в нашата страна се изяждат повече от 10000 сандвича на ден, а в Америка повече от 300 милиона? Точно така, всеки ден ние консумираме толкова много сандвичи. И защо не? Сандвичът изглежда като идеалната храна: преносим е, може да се консумира по всяко време и на всяко място и можем да сложим в него почти всичко, което си поискаме. Може би си мислите, че сандвичът e ново изобретение на съвременния свят, но в действителност изобщо не е така. Той има доволно дълга история. Трудно е да си го представите, но преди много години сандвичът е мислен за храна на простия народ, на най-бедните и бил консумиран само от тях. Те слагали между две филии хляб, всичко което имат или намерят на улицата, за да могат да го изядат. И все пак сандвичът не тръгва от тях. Той е измислен първо в Англия през 1762 година от Джон Монтагю наричан и граф Сандвич IV.

Легендата разказва, а и повечето хранителни историци смятат, че това е вярно, че Монтагьо имал проблем с хазарта, което го карало часове наред да седи пред масата за карти. По време на особено дълга игра той помолил икономката да му донесе нещо за ядене, което може да се яде без да е необходимо да се става от стола или да се ходи на друга маса. Точно в този ден се родил сандвича. На Монтагю толкова много му харесала комбинацията от хляб и между тях месо, че започнал да яде само сандвичи. По този начин популярността на това ядене се разпространила в Лондон и понеже пръв този продукт бил показан от граф Сандвич, те го кръстили на него.
Разбира се Джон Монтагю (или по-скоро неговият безименен иконом) едва ли е бил съвсем първият човек, който да е поставял нещо между две филии хляб. В действителност според много историци ние знаем точно къде за първи път Монтагю или по-точно икономът му вижда „сандвич“. Той е пътувал по Средиземно море, където се сервирали турски и гръцки плата. Те се състояли от сирена и меса притиснати от две филии хляб. По всяка вероятност Монгаю е взел вдъхновение от тях.

Неговото творение веднага се разпространява. Само няколко месеца по-късно, един човек на име Едуард Гибън споменава сандвича в своя дневник, в които описва как е ял такова чудно нещо в един ресторант в Англия. След това, през 1815 година  се появява рецепта за сандвич и в една американска готварска книга. Въпреки това, сандвичът става популярен в Америка много, много години по-късно, но защо е така? Изглежда, че ранните американски готвачи са били склонни да избягват новаторските рецепти, защото се страхували, че няма да се харесат на хората. А и това, че самото име „сандвич“ идва от Великобритания също много ги възпирало. Но след като този страх изчезнал сандвичът се появил и там. Той обаче не се правел с шунка или кашкавал, а с телешки език.

Разбира се повечето американци или хора по света не биха яли такъв сандвич. И това е добре, защото точно този отказ е измислил вкусните сандвичи такива каквито ги ядем днес. Така преди много години двама братя, които държели закусвалня забелязали, че сандвичът с език не е никак предпочитан от хората. Така те решили да видят какво ще стане, ако слагат различни други съставки и коя най-много ще се хареса. Започнали да правят и различни комбинации между продуктите и така се появили днешните сандвичи. Това се разпространило навсякъде, защото всеки, които ял подобен сандвич разказвал за него, а останалото е история.

Знаете ли, че...
Така популярният в Америка сандвич с фъстъчено масло и сладко се появява за първи път през 1920 година. До тогава фъстъченото масло се смятало за много луксозен продукт и се консумирало само от графовете и лордовете. След като цената му е намаляла то започнало да се използва от заети майки като начин за бързо приготвяне на храна за училище.

Снимка: freeimages.com

Вижте още:
Рецепти за вкусни, лесни и забавни сандвичи