Какво е това хайку?
Приятно ни е, приятелю!
Готов ли си да прочетеш,
нещо интересно?
Време е за хайку!
Хареса ли ви нашата поема? Предполагаме, че не, защото не се римува и може би дори не сте разбрали, че е поема. Но тя е точно това и то от много специален вид, наречен хайку. Хайку е древна форма на поезия, произхождаща от Япония. В Япония тези стихове понякога са известни и като hokku. Хайку е мноого стар вид поезия, която остава популярна и до днес.
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 – 7 – 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието – падащо листо, сняг, муха – хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо. Едни от първите известни произведения в такъв стил са излезли изпод четката за писане на Арикида Моритаке още през 1465 г. По-просто казано хайку е нещо като „моментна снимка“ на живота. То улавя момент във времето, като основният акцент от този стил е чувството на нещата в определен момент от времето. Традиционното японско хайку обикновено описва природата, докато в останалите страни се включват всякакви теми.
Истинското стандартно хайку трябва да съдържа 17 срички подредени в три реда. Знаете какво е сричка, нали: например думата „котка“ се състои от две срички, а думата „знак“ от една. Освен това в хайку има и още няколко правила, всички тези 17 срички трябва да са разпределени по точно определен начин. В първия ред трябва да има пет срички, във втория – седем, а в последния пак пет. Сега като се замислим, май нашето хайку хич не е правилно, ама нали сме още съвсем начинаещи.
Най-впечатляващото обаче в този вид поезия е че тук, за разлика от много други стихотворението изобщо не трябва да се римува. Разбира се има много поети, които опитват да римуват първия и третия ред, но това изобщо не е задължително. Писането на хайку всъщност е един много приятен начин начинаещите писатели да тренират и да бъдат въвлечени в света на поезията. Стихотворенията трябва да са кратки, прости и да се съсредоточават върху една идея или момент във времето. Идеални са и за занимание за лятната ваканция, когато всичко друго ви е доскучало. Много е интересно, освен това в началото на учебната година спокойно можете да покажете произведенията си на учителката по литература и сме сигурни, че това ще я очарова, а и просто е забавно да се опитват нови и нестандартни хобита!
Вижте още:
Творческо забавление с поезия
