Как пчелите правят мед?

Чудили ли сте се някога как малките работливи пчелички правят своя вкусен мед. Как така от някакъв си прашец от различни цветя и билки се получава тази гъста, жълта и вкусна маса? Може би правят някакво вълшебство в тези кошери... Да, наистина си прилича на истинско вълшебство, едно такова вкусно и полезно. Истината е, че пчелите полагат страшно много труд и търпение, за да направят медеца.

Пчелите правят меда от сладък сок, наречен нектар, който събират от цветята. Те изсмукват нектара и го преработват. Един от основните процеси при преработка на нектара в мед е изпаряването на част от съдържащата се вода в него. През специална тръбичка нектарът преминава в стомаха на пчелата, по-точно в медената торбичка. Нелетящите пчели, поели нектара от събирачките първоначално го изтласкват многократно обратно върху хоботчето, при което количеството на водата намалява до 30-40%. След това полупреработеният нектар се разстила на тънък слой в килийките и чрез интензивно вентилиране на кошера излишната вода се изпарява до по-малко от 20%. Там се сгъстява и се превръща в мед. Процесът продължава докато килийките се напълнят, след което пчелите ги запечатват. Високото въглехидратно съдържание предотвратява развитието на микроорганизми и протичането на ферментационни процеси при престояването на меда.

В процеса на преработка пчелите го обогатяват с ензими, белтъци, органични киселини, цветен прашец, витамини и други съставки. Нектарът се преработва за 1-3 дни в зависимост от водното съдържание, температурата и влажността на въздуха, силата на пчелното семейство и др. Пчелите правят мед, за да се хранят с него, а хората взимат една част от меда за себе си, като оставят достатъчно и за самите пчели.

От нектара на различните растения се получава различен по вид пчелен мед. В зависимост от произхода му има два основни вида пчелен мед – нектарен и манов.
Нектарният мед може да бъде монофлорен, ако е получен от нектара на едно растение, или полифлорен, ако е получен от нектара на повече растения. У нас в по-големи количества се получават няколко вида монофлорен мед – акациев, липов, слънчогледов. Полифлорният мед се получава от едновременно цъфтящи овощни, тревисти, фуражни, етерично-маслени, дървесни и други видове медоносни растения.
Манов мед – произвежда се от пчелите при преработката на маната. Цветът му обикновено е тъмен (кехлибарен, тъмно-кафяв до черен), но може да бъде и светъл със зеленикав оттенък. Вкусът е сладък, специфичен и понякога с горчив или кисел привкус. Някои видове манов мед остават течни дълго време, а други кристализират бързо (дори още в килийките). Мановият мед се отличава значително по състав от нектарния мед.

За събиране на нектар и прашец пчелите летят на различни разстояния от жилището си.Обикновено те летят на близки разстояния, но са наблюдавани случаи, когато те са се отдалечавали от жилището си на по-големи разстояния – до 7, 9 или дори повече километра. В равнините, където липсват ориентиращи предмети (дървета, храсти, пътища, реки и др.), пчелите летят на по-близки разстояния, отколкото в местности с повече и добре видими ориентири и с по-добра паша. Полезният радиус на летене на пчелата е 1,5 – 2 км и затова пчелите не бива да бъдат разполагани на по-голямо разстояние от пашата. В противен случай те губят излишно време и сили, изразходват много храна, скоро се похабяват и умират от преумора. С опити е установено, че при полетите на разстояние от 3 км пчелите донасят само 1/3 от събраната храна. Скоростта, с която летят пчелите без товар, е около 50-60км в час, а с товар – 25-30 до 40км в час. В един полет пчелата се задържа 1 час, а при събирането на нектар времетраенето на полета е 35-40 мин. Средно на ден пчелата извършва 10 полета. Пчелите са затруднени при прелитането над обширни водни площи – езера или големи реки – и във ветровито време. Натоварени с нектар и прашец, те често масово падат и се давят във водата.

Вижте още:
Медоносна пчела