„Паяжината на Шарлот“ – една прекрасна книга за приятелство и още нещо

В „Паяжината на Шарлот“ мъничко прасенце открива, че най-могъщата сила на света е приятелството. Когато малката Фърн спасява прасенцето Уилбър от предрешената му смърт като изтърсака от котилото, той става най-новото попълнение на селския двор.

Уилбър притежава жизнерадостно поведение, което го кара да изглежда наивен в очите на останалите обитатели на фермата, но Шарлот – паякът, който живее сред гредите на покрива – вярва във възможността да бъдат приятели. Тяхното приятелство устоява, дори когато другите животни разгласяват, че дните на всяко прасе са преброени.

Изглежда сякаш само чудо ще спаси живота на Уилбър. И тогава решителната Шарлот изплита от паяжина думи, които трябва да убедят фермера, че Уилбър е „забележително прасе“ и то заслужава да бъде спасено. „Паяжината на Шарлот“ е известната и обичана по целия свят детска книжка на E. Б. Уайт. Тя разказва една вълшебна история за вярност, саможертва и едно истинско и неподатливо на времето приятелство. Ако сте от хилядите деца, които вече са я прочели, редовете по-долу ще ви харесат, защото ще научите някои нови неща за една от любимите си книги. Ако пък не сте, то след като прочетете това ще искате веднага да грабнете книжката!

Както вече ви казахме „Паяжината на Шарлот“ е един от най-четените детски романи на всички времена и дори самият автор на книжката я описва като „история за приятелството и спасението в една обикновена ферма“. Вече разбрахте, че става въпрос за едно съвсем необикновено приятелство между Уилбър, смело прасенце и Шарлот, странен паяк. Но със сигурност не знаете, че авторът на книгата, Е. Б. Уайт хич не си е измислил тази история – самият той е бил приятел с много животинки.

Всичките три шедьовъра на Уайт: „Стюърт Литъл“, „Паяжината на Шарлот“ и „Тромпетът на лебеда“ всъщност са свързани изцяло с интересния и вълнуващ живот на някои от любимите му животни. За книгата, за която обаче говорим сега, авторът се е вдъхновил от фермата, в която самият той е пораснал. В резултат на това селският двор в книжката изглежда толкова реално във всеки един детайл и всяка една дума. Точно затова тя е и така обичана – съчетава истината с въображението, а по-хубаво съчетание от това няма. Точно поради тази причина Шарлот може да говори изискано, но си остава паяк, който улавя мухи в умело изплетената си паяжина, а Уилбър изпитва дълбоки емоции и разсъждава философски над света, докато лежи в калта и се наслаждава на мръсотията.

Историята става още по-симпатична, когато паячето спасява прасето в двора от иначе предначертаната му съдба да бъде използвано за храна. Всъщност същото се е случило и на самия автор. Той е предотвратил смъртта на не едно и две прасета в дома си, които след това е гледал само като домашни любимци. Така Уилбър е едно истинско прасе – съчетало в себе си всичките домашни любимци на автора. Шарлот също не пада по-далече, тя също е родена от наблюденията във фермата на Уайт. Той обичал да наблюдава един голям сив паяк, който с голямо усърдие и старание всеки ден плетял своята паяжина на стената. Писателят бил впечатлен от начина на тъкане на паячето. Но се запитал какво ли би било, ако паякът можел да втъкава в паяжината си и цели думи. Така се родила и Шарлот.

„В реалния живот е ясно, че паякът не само, че не може да пише, но и не познава буквите. Но реалността е само един начин на съществуване. В света има и въображение, което също е реалност, но по-различна, в която можем да отиваме винаги, когато ни е скучно. И въпреки че моите истории са и измислени, ми харесва да смятам, че има известна истина в тях – истина за начина, по който хората и животните мислят и чувстват. Истина за това, че приятелството съществува и ако е истинско, може да остане завинаги!“ – това казва и самият Уайт за своята книга и ние няма как да сме по-съгласни с него!