Тиквеното оранжево прасенце

Живяло някога едно прасенце, което мечтаело да насади и отгледа поле от тикви – оранжеви и големи, приличащи на слънца. То много обичало да яде тиква. Докато другите прасенца се въргаляли в локви от кал и се цапали весело, то се трудело над своето тиквено поле. Прасчо упорито се грижел за своите оранжеви тикви. Другите прасенца му се подигравали, но той следвал мечтата си трудейки се и вярвайки, че ще успее в своето начинание. Прасчо изобщо не се повлиял от другите прасенца, които обичали да играят в локвите от кал.

– Хей, Прасчо! – подвиквали те. Стига си се трудил! Ела да играеш с нас.
– Не мога, имам работа – отвръщал той на прасенцата.
Прасчо вярвал, че в неговата градина ще се родят най-сладките, големи и красиви оранжеви тикви на света.
И се родили тикви – прекрасни и оранжеви като слънца, сладки и вкусни като мед. Между тях имало една огромна тиква, толкова голяма, че Прасчо си направил къщичка от тиква. Той грижливо подредил тиквената си къщичка и заживял в нея.

– Видяхте ли? Докато вие играехте в локвите, аз постигнах мечтата си благодарение на труд и постоянство – казвал той на другите прасенца.
– Прасчо, ти наистина успя. Благодарим, че ни даде да опитаме от вкусните оранжеви тикви.
– Добре сте ми дошли! – така отвръщал Прасчо.
Може би от оранжевите тикви и поради това, че Прасчо все си хапвал от тях, или от това че Прасчо живеел в тиквена къщичка, постепенно от розово прасенце се превърнал в оранжево прасенце.
– Вижте го, целият е оранжев!
А той бил не само оранжево прасенце, но и най-трудолюбивото прасенце на света. Бил проумял, че за да осъществиш мечта са нужни труд и постоянство. Това разказва оранжевата пътека – дъгата!