Щастливата гора

Във весели времена, с приятели и роднини... В една гора имало място, което било много потайно и странно. Но всеки, който отиде там разочарован или по някакъв начин оскърбен, не знаейки как, той изпитвал неописуемо чувство на радост...

Един ден Златното момиче оскърбено, че мащехата й не я искала, отишла там, но не могла като другите да изпита това чувство... В същите мигове, в които момичето седяло на една пейка край езерцето в гората, се появил Крали Марко. Всички в областта го знаели като дружелюбно и всеотдайно момче. Започнали разговор:
– Какво ти има, хубавице? – попитал Крали Марко учудено.
– Мащехата ми не ме иска. И това много ми тежи, защото аз искам да живеем в мир и разбирателство. – отговорила тя с треперещ глас и сълзи, които се стичали от красивите й очи.
Тогава Крали Марко тръгнал. Без да казва на къде отива. Тръгнал по пътеки из горите и града, събрал всички приятели на хубавицата. Бързайки се затичали към езерцето, с надеждата момичето още да е там.
– Какво правите всички тук? – попитала зачудено тя.
– Ние сме тук, защото искаме да знаеш, че може да разчиташ на нас и не искаме да те гледаме така. – отговорил Зайо Байо.
– Да, точно това искаме да знаеш. – убедено казали всички.
Златното момиче им благодарило за тези мили думи. И всички си тръгнали весели и щастливи от езерцето в гората.

Ежко Бежко видял седемте козлета да играят на полянката футбол. Искал да се присъедини. Отишъл при тях и ги попитал дали може да се включи в играта. А те му отговорили:
– Разбира се, че може ! Присъедини се и не забравяй да се забавляваш.
Играли те задружно и щастливо.

Но сега ще се пренесем в другата част на гората, където имало състезание по колоездене. В борбата за победа един от участниците бил паднал и ранил своето коляно. Поповата снаха била медицинска сестра. Тя помогнала на момчето и състезанието продължило. Не далеч от състезанието имало площадка. Там се били събрали други обитатели на гората. Весело всеки играел с някого на различни игри. Но изведнъж слънцето се скрило, показали се мрачни и зловещи облаци, заваляло дъжд. Настъпил мрак. Всички били уплашени. Кума Лиса им рекла:
– Не се бойте, мили другари, на близо видях една ръкавичка, не далеч от тук. Елате с мен и ще сме в безопасност.
Тръгнали след Кума Лиса, треперещи от страх деца. Намерили ръкавицата. Влезли всички и никои не останал навън. А из гората ги търсела Баба Яга. Видяла ги една птичка и бързо полетяла към езерцето. И в един миг дошъл Цар Лъв. Разказала тя на царя на гората. А той със скоростта на светлината тръгнал на помощ. Пропъдил Баба Яга, слънцето отново се появило и лъчите му озарили цялата гора. Настъпило щастие.

Прочетете още:
Галена мома – работна невеста
Когато дядо ходил на училище