Лошата бабичка

Имало едно време едно дете с червена шапка. Като пораснало, това дете станало някак лошо. То постоянно спорело и не се съгласявало с другите, а и било много невъзпитано. Преди, като било още малко, му казвали „Лошата шапка“, а сега като вече е старо му казват „Лошата бабичка“.

Веднъж се случило нещо. Тази баба се засякла с един принц. Те започнали да разговарят:
– Здравей! – поздравил принцът.
– Защо ме поздравяваш, ти не знаеш ли че мен не трябва да ме поздравяват! – отговорила му бабата.
– Аз съм принцът, на мен така не се говори, а се мълчи, тикнете я в килията! – заповядал той.
Така бабата била затворена в килия. След това тя била осъдена на 10 години тежък труд. Но веднъж се появил някакъв човек. Той и казал:
– Ще те измъкна ако обещаеш че вече няма да си лоша.
– Не става, аз обичам злото. – казала Лошата бабичка.
След това човекът се опитал да я вразуми. Не станало, но след това тя пък го попитала има ли друг начин. Той казал „Да“. Лошата бабичка не го чула като го казва и затова тя просто избягала от затвора. На свобода срещнала Пепеляшка царицата. Те се споразумели така: ако Лошата бабичка служи на пепеляшка 1 година, тя ще я освободи от затворническата работа, която имала. Тя приела. След като минала една година в работа, бабичката станала по-добра и вече заживяла щастливо.

Прочетете още:
Розовата шапчица и Емил от Льонеберя