Само хората с добри души са истински щастливи

„И вече нямаше студ, нямаше глад, нямаше страх – те бяха при Бог.“

Пред момичето и бабата стоеше огромна желязна порта, а до нея чакаше един възрастен мъж. Това беше Свети Петър, който казваше на душите на вече умрелите хора, къде да отидат – в Рая или Ада.

Още щом зърна малката кибритопродавачка и баба ѝ Свети Петър знаеше за къде са. Големите порти се разтвориха и пред бабата и внучето се появи един съвсем различен свят. Нещо, което досега не бяха виждали. Свят, в който нямаше болести, глад, студ или злоба. Там хората бяха добри. Обичаха се и си помагаха.

В този момент русокосото дете си спомни, че е било тук. Че е мечтаело да живее в този свят, но не е знаело как да дойде. Усети, че се чувства като волна птичка. Не усещаше нищо, освен удовлетворение и възхищение от мястото, в което се намира.

Тя реши да се поразходи из това великолепно място. Видя хора, добри като нея. Отдалече личеше красотата на душите им. Тук нямаше никой, подвластен на парите и материалните блага. Нямаше бащи, които бият децата си само, поради причината, че не са донесли пари вкъщи. Нямаше, но не заради друго, а защото тук всички бяха разбрали що е щастие. Всички се радваха на малките неща и добрите дела. Да, бяха осъзнали, че материалните средства носят временно задоволство на човека, но не и на неговата душа. Момиченцето откри, че това е светът, в който иска да остане да живее вечно. И да, до ден-днешен тя е в този красив свят на добродетели и получава щастието, което си е заслужила от прекарания в мъки и страдания земен живот.

„А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста- мъртво, замръзнало през последната вечер на старата година.“ Тялото му все още беше в света на хората с ледени сърца, които не знаят що е добро, а търсят как да спечелят повече пари, но те никога не са били истински щастливи и няма да бъдат. Няма да могат да се докоснат и за миг до света на щастието и хората с добри души.

* * *

Избрах да довърша тази приказка, защото според мен това е истинското ѝ продължение. Смятам, че това е една много стойностна приказка, описваща жестокостта на света и добротата, която може да се събере толкова много, в малкото сърчице на това дете. Впечатли ме, че след толкова страдания, момичето не е проявило и за миг злоба и омраза към хората, които са се държали лошо с нея.

Участва в конкурса на „Забавното четене“