Рак или откритие

Един ден след преместването ни в Мароко

Аз съм Мелади. С баща ми се преместихме в Мароко след смъртта на майка ми. Тук татко има наследство от прачичо, велик рибар. Татко искаше винаги след училище да ходя на индивидуални уроци по риболов и лов на раци. Съгласих се, макар това да беше доста странен спорт.

Два дни след преместването ни в Мароко

Първият ден в училището мина доста скучно, не ми допадна нито един ученик. И така след училище тръгнах към тренировъчния терен по риболов и лов на раци. Там срещнах човек, доста стар човек. Който държеше табела, на която беше изписано моето име. Той ме попита:
– Ти ли си Мелади Бекъм?
– Да, аз съм кръстена така. – рекох му аз.
– Да започваме тогава! – каза той с широка усмивка.
Тогава ми се стори доста симпатичен.
– Казвам се Йоаким. – допълни той.
Йоа, така реших да го нарека. Тогава той ми подаде шнорхел, очила, тапи за уши и аз извадих своя бански от чантата. След като се екипирахме се гмурнахме. Не, че се хваля, но съм доста добра в гмуркането. Да, но това е друга работа там е басейн, а тук океан. „Рибите са около 200 000 вида“, каза Йоа преди да се гмурнем.
Вече му вярвам имаше сардини, риби-клоуни, ципури, паламуди, коралови клоуни, херинга и много други.
Ако става дума за раците, не забелязах нито един. С Йоа се показахме на повърхността:
– Йоа! Не забелязах нито един рак! – извиках му аз.
– Много добре се гмуркаш, но няма да забележиш скоро рак. Те се крият много добре. – каза той.
Скоро урокът свърши и си тръгнах към къщата ми, която беше на две пресечки. Там татко ме чакаше. Той ми извика:
– Здравей, Мел. Как мина училището?
Не споделих с него, че не си намерих приятел, просто му казах:
– Всичко беше наред.
– А тренировката?!
Тук реших да му кажа истината:
– Перфектно, идеално, страхотно!!!

Три дни след преместването ни в Мароко

В училището не мина добре, не отговорих на нито един въпрос на контролното. Пак никакви приятели не намерих... Просто ужасен ден. Но когато училището свърши се напълних с енергия и вие знаете защо. След като пристигнах на ловния терен, забелязах Йоаким да ме чака с широка усмивка. Подаде ми екипировката, а аз си обух банските. Скочихме във водата и заплувахме между многобройните екзотични риби. Надявах се да видя някой от тези раци, но нищо... нищо... Гмурнахме се по-надълбоко. Там надникнах зад една подводна скала и видях огромен октопод, имах чувството, че ще припадна във водата. Въздухът ми свърши, заедно с Йоа се изкачихме на повърхността. Попитах го с треперещ гласец:
– Ввввввввидя ли ооктопода?!
Той кимна. Гмурнахме се отново, само риби и октоподи, нито един рак, нито един.
След като урокът свърши казах на Йоа:
– Отново не видях нито един рак...
– Този път и аз не съзрях рак, нещо странно става...
– Да се гмурнем отново. Този път може и да забележиш?
– Не, времето ни изтече.
Тръгнах към къщи малко разочарована. Татко ме посрещна само с едно „Здравей“. Вечеряхме и легнах да спя.

Четвърти ден след преместването в Мароко

Какво да очакваме от училището... нищо... Никакви приятели... а звънецът би, училището свърши. Време беше за тренировката, Йоа ме чакаше. Отидох при него, този път не извади екипировките ни, а ми рече:
– Днес няма да плуваме, ще си говорим за морето.
Не можех да повярвам. Но трябваше да се съглася, той започна да ми разказва:
– Би трябвало да знаеш, че океанът, който докосва Мароко е Атлантическият океан. Вторият по големина в света.
Това ми стана интересно. Заслушах се внимателно в неговите обяснения:
– Най големите раци са големите морски раци, Мароко има също и море – Средиземно море. Но съществуват много ракообразни видове: омари, скариди и много други. Името на океана Атлантически идва от името на бога Атлас. Викингите, португалците и испанците са изследвали най подробно този океан. – обясни той.
– Откъде знаеш толкова много работи? – попитах го аз.
– Знам ги, знам ги...
Раците... сетих се, че вчера той каза, че не е забелязал нито един рак. Попитах го:
– Какво стана с раците, вчера имаше проблем? Ти не забеляза нито един от тях.
– Изглежда има незаконен лов. С добра заплата.
Урокът свърши, тръгнах, мислейки за раците. Горките, с нищо не можем да им помогнем, чувствам се безпомощна.

Татко си намери работа и от сега нататък няма да го виждам често, защото ще се прибира късно. Нямаше го, не ми се ядеше, отидох директно да спя. Всъщност си мислех за раците дали да отида да се гмурна да намеря престъпника не, не можех нямах, кураж... Да се гмурна сама.

Пети ден след преместването ни в Мароко

В училището както винаги нищо интересно не се случи. На тренировката очаквах както винаги Йоа да ме посреща с широка усмивка, но не го съзрях:
– Йоа, къде си? – запитах аз с треперещ гласец.
– Тук.
Чух аз тъничък глас. Тогава забелязах Йоа и се затичах към него. Казах му:
– Много ме изплаши. Мислех, че си изчезнал.
Сякаш Йоа не ми обръщаше внимание. Загледах се в очите му, проследих погледа му. Беше ужасно, тонове раци бяха загинали оплетени в мрежи. Тонове малки раци.
– Твърде са малки, нямат месо и този, който ги е уловил ги е изхвърлил. – едвам дочух гласа на Йоаким.
Усетих сълзата, която се спуска по бузата ми. Толкова много животи за нищо. В този момент се почувствах част от този океан.
– Не, това е просто кошмар, нали? – казах аз на себе си.
– Нищо не можем да сторим, Мелади. Това е Кокосов краб, застрашен вид.
– Всичко е свършило? – попитах аз.
– Да, всичко свърши. – отговори той.

Шести ден след преместването в Мароко

Беше събота, нямахме училище. Това означава цял ден тренировки. Станах много рано, тръгнах към тренировъчния терен. Забелязах Йоа отдалече, но вече не изпитвах същата радост, не ми се щеше да зърна отново тази гледка
– Здравей, Йоа, как върви? – попитах аз.
– Добре. Между другото хванаха бракониерите! – извика ми той с радостен глас.
Почувствах се много по-добре. Гмурнахме се, беше много приятно, но сърцето още ми се свиваше щом си спомнях за мъртвите раци. Вече познавах много добре тази нищожна част от океана. Знам всички скривалища, всички рифове и всички видове риби, но не съм срещала нито един рак. Много бих искала да зърна един. Излязохме за малко на повърхността, Йоа ме попита:
– Би ли искала да видиш рак в Мароко?
– Да, разбира се! – повиших тон аз.
Незнайно защо излязохме от водата и се преобухме. Тръгнахме, не знам и аз на къде, вървяхме 10 минути и го питах:
– На къде ходим?
– Да си купиш домашен любимец. – каза той малко изненадан.
– Моля? И какъв?! – попитах аз още по-изненадана.
– Рак. – отвърна той равномерно.
– Моля?! Но аз нямам дори джобни! И за какво ми е притрябвал?!
– Първо, аз ще го платя. Второ, ще имаш огромен аквариум с много водорасли, в който рака ще се крие и ще разбереш техния метод на оцеляване. Така ще ти бъде по-лесно да ги откриваш в океана, което за сега ти се струва невъзможно.
Замълчах си. Той беше прав. Стигнахме след 2 минути. Видовете раци в магазина бяха много разнообразни и всички бяха прекрасни. Аз си избрах един много красив оранжево-жълтеникав краб. Беше доста трудно да носим огромния аквариум. Пристигнахме вкъщи, татко ни посрещна с усмивка:
– Здравейте, нека внесем аквариума, знам къде да го поставим.
Тогава разбрах, че и той е знаел за моя подарък.
Инсталирането на аквариума ни затрудни. Вече е нощ, крабът се е скрил и не мога да го открия.

Един месец след преместването ни в Мароко

Все по-лесно ми става да откривам скривалищата на моя краб. Днес е неделя. Това означава цял ден тренировки. Както винаги Йоа ме чакаше с широка усмивка:
– Време е да съзреш за първи път краб в този океан.
– Най после. Дойде му времето.
Гмурнахме се, доближихме се до един риф. Видях го, бях го виждала на снимка, беше японски паяков краб. Беше поне 3 метра. Огромен е. Излязохме на повърхността:
– Е? – попитаме Йоа.
– Невероятно е!
Денят продължи, колко много раци открихме. Не ми се щеше денят да свърши. Вече бях в леглото. Рачето ми се криеше. Загледана в звездите заспах.

Два месеца и един ден след преместването ни в Мароко

Понеделник, скука, училището ми се струваше вечно. Ето дойде ред на тренировката. Йоа ме чакаше, гмурнахме се, днес трябваше сама да открия рак. Почнах да търся... Ето го, намерих го... но какъв вид беше... Много странно, не беше особено голям, доплувах до него, повдигнах го. Отведох го на повърхността. Йоа ме последва:
– Йоа, този рак е много странен. Знаеш ли какъв вид е?
– Не, не знам, наистина е странно. Да отидем в библиотеката, там има книги за раците.

Библиотеката е огромна, там е любимото ми място за усамотяване. Библиотекарката е много мила. Скоро стигнахме, Йоа явно знаеше коя книга трябваше да вземе. Заглавието й беше „Всички видове раци на света“. Почнахме да разлистваме книгата, име, снимка, име, снимка, име, снимка... Разлистихме цялата книга. Не намерихме този вид рак. Аз го държах в пластмасова кутия:
– Йоа, открихме нов вид... – едвам изрекох аз.
– Ти откри нов вид, Мел. – поправи ме той.
Прибрахме се вкъщи, разказахме всичко на татко, той беше доста изненадан. Аз реших да разгледам от близо този рак... Той имаше косми, космат рак. Показах го на Йоа, той не повярва на очите си.

Два месеца и 4 дни след преместването ни в Мароко

Всички учени на света знаеха за присъствието на толкова странно същество. Дадоха му име, всъщност аз му го измислих „краб Йети“. Цели 15 сантиметра, станахме известни, богати и най-важното имахме много приятели.

Прочетете още:
Интересни морски животни
Приключение в дълбините на морето
Кораловият риф е най-големият жив организъм
Какво е Световен океан?
Морският леопард
Морето
Черно море
Моят град и морето
Случка в морето
Водораслите
Морското дъно
Една вълшебна морска история
Вълшебното ми морско приключение
Рибата, която не можела да плува
Приказка за една морска мечта
Морско приключение
Подводното царство в очите на Маги
Бел от отсрещния бряг
Добрата постъпка на делфините
Чудесата във водата