Добрият Дзън-Дзън и лошият Дзин-Дзън

Имало едно време две звънчета, две братчета-близначета. Колкото си приличали на външен вид, толкова се различавали по характер. И двете звънчета били вълшебни – умеели да намират злато, сребро и други скъпоценности. Обаче, когато Дзън-Дзън намирал злато звънял с всички сили, за да съобщи на хората за намерените богатства, защото обичал да споделя богатството си с всички. За разлика от него братчето му Дзин-Дзън никога не звъняло, защото искало всички скъпоценности, които намирало да бъдат само негови.

Скоро славата на двете звънчета се разнесла по света. Далече-далече имало едно малко кралство, в което хората били много бедни и гладни. Дочули и те за способностите на двете звънчета – близначета и изпратили хора да ги потърсят. Скоро пратениците от бедното царство намерили Дзън-Дзън и Дзин-Дзън и горещо ги помолили за помощ – да дойдат в тяхната страна и да потърсят заровени богатства. Дзин-Дзън веднага им отказал, но добрия Дзън-Дзън тръгнал на дълъг път – не можел да понесе разказите на бедните хора за гладуващи и стоящи на тъмно и студено дечица.

Пратениците и звънчето пътували дълго-дълго, но накрая пристигнали. За радост на бедните хора, а и на самия Дзън-Дзън, обхождайки полята и горите в далечната страна, той често-често звънял. Намерил много злато и сребро, дал ги на хората и те започнали да живеят по-добре. Купили хляб и плодове за децата си, в къщите станало топло и светло. Хората най-искрено благодарили на Дзън-Дзън, предложили му даже да го направят крал на малката си държава, но той им отказал. Най-голямата радост и благодарност за него били червените пълни бузки на гладните дечица и веселите им игри и смехове. Заради тях Дзън-Дзън решил да остане завинаги в щастливата вече страна.

Прочетете още:
Сънчовците – I част
Невероятните приключения на децата, които спасиха Амазония
Марина, Ани и техните приятели – I глава
Аня и приказките