Морско приключение

Моето име е Ръсел. Аз съм на 14 години и прекарвам почти целия си ден на морето. Обикновено стоя и гледам вълните, които се плискат в красиво оформените скали. Цветните риби спокойно плуват и понякога изваждам късмет да ги видя от брега. Искам един ден да стана мореплавател, също като татко. Той почина преди шест години, когато аз бях на осем. Наистина ми липсва. Обичах го. Всъщност не го помня много добре. Помня, че той ме научи да се гмуркам с шнорхел. Също така помня първия път, когато събирахме корали по брега. Имам бегъл спомен, че ме учеше как да разбирам езика на морето и неговите обитатели, за да се сприятеля с тях.

Един ден морето се беше разбунтувало, недоволно от грохота на всички онези големи машини, които по цял ден наливаха бетон край брега. Сега все още цареше тишината, защото денят вече си отиваше. Стоях на огромния камък, отчупен кой знае кога от скалата, чувах ясно гневните предупреждения на морето и се взирах в черния корал. Гледах го поне от петнадесет минути. Много го желаех за колекцията си, в която имаше всякакви пъстри и големи корали, но за жалост татко ме беше учил никога да не взимам все още „живи“ корали. Когато видях, че наближава осем часа, станах от камъка и тръгнах към вкъщи, но точно тогава една огромна вълна се удари в камъните на брега. Нещо прелетя над главата ми и се заби в пясъка пред мен. Видях, че това е красивият черен корал, в който се бях влюбил. Грабнах го и се затичах към вкъщи. С майка ми живеехме в скромна къща, подобна на тази от филма „Тя е пич“. Щом се прибрах, майка ми, обезпокоена от така ранното ми отсъствие, ме посрещна.
– Ръсел, закъсняваш! – каза тя с висок, но премерен тон.
– Извинявай, мамо! – виновно сведох глава аз, тъй като забелязах, че вече се бе стъмнило.
– Е, предполагам, че можем да избегнем наказанието този път! – усмихна се тя. – Седни, скъпи, има риба за вечеря.
Напъхах корала по-навътре в чантата, за да не го забележи майка ми. Тя не одобряваше колекцията ми, защото не само нарушавах разпоредбите на властите, а и не спазвах нейните заръки. Знаех добре всичко това, но не можех да устоя на изкушението! А и нали морето само ми даваше своите дарове! След като вечеряхме, седнах да разгледам корала. Стори ми се още по-красив. Осъзнах, че трябва да отчупя едно парченце и когато го разгледах подробно, го сложих в една от скъпите ми колекционерски кутии. Уморен, побързах да си легна.

На сутринта се събудих късно. В мига, в който отворих очи, те попаднаха на кутията, в която бях сложил снощи черния корал. Тя зееше отворена и празна като раззината паст на праисторическо чудовище.
– О, не! – извиках аз. – Мама е взела прекалени мерки!
Навлякох набързо една блуза, спуснах се по стълбите и зърнах майка си да приготвя съвсем спокойно масата за закуска.
– Добро утро, скъпи! Палачинки?
– Мамо, не се преструвай! – не се сдържах аз. – Знам, че си ми сърдита, но този е наистина ценен!
– Ръсел, за какво говориш? – учудено ме погледна тя.
– А, аз ли? – на свой ред не скрих изненадата си. – Ъъъ... за нищо.
– Ръсел.... Да не би да си взел нов корал? – погледна ме тя строго.
Сега наистина се оплетох и съвсем не знаех как да постъпя, затова промърморих:
– Ами... аз.. ъъъ...
– И сега липсва, нали? – продължи настъпателно мама.
– Ами... да. Мамо, къде е? – не се сдържах аз.
– Ооо, не съм го взела, но чух чупене на стъкло и като влязох в стаята...
– Бил е откраднат! О, не! Мамо, отивам в оранжерията!
– Ръсел... – извика мама, но аз вече бях хукнал навън.
Чух само това, докато тичах към оранжерията. Тя беше малка стаичка в задния двор, в която аз и мама бяхме посадили картофи и домати преди две лета. Не знам защо мама беше сложила компютър там. Влязох в оранжерията и видях, че доматите са счупени, а картофите изядени. Шокиран, седнах на компютъра, за да потърся някакви улики за крадците. Чу се шум зад мен. Обърнах се, но нямаше нищо. После дочух нещо отляво. Погледнах и натам. Когато се уверих, че няма нищо, погледнах отново към компютъра.
– Аааааа! – неволно извиках не толкова от уплаха, колкото от изненада.
Пред мен стоеше малко животинче, не по-голямо от една педя, с тяло на морж, с перки и с глава, приличаща на жирафска.
– Уооооол! Ти.. ти какво си? – едва промълвих объркан аз.
Животинчето започна да мърда мишката и да натиска буквите. Влезе в Гугъл, оттам в Уикипедия, а там ми отвори страница „Дракон“.
– Значи ти си... дракон!? – възкликнах аз.
Животинчето разклати глава и допря перката до главата си, сякаш беше разочаровано. Отидох по-надолу в страницата и прочетох: „Спиралният дракон живее в моретата и океаните“.
– Значи ти си Спирален дракон? – най-сетне намерих отговора аз.
Животинчето заподскача от радост. Отрязах едно картофче и му предложих. То отказа и ми показа наядените картофи с глава.
– Ооо, хапнал си! Добре... – доближих се до него още малко. – Приятелче, не се обиждай, но миришеш ужасно! Да отидем до банята... Сами! Нали така ти е името?
Взех Сами в чантата си и го занесох в банята на вторият етаж. Напълних ваната с вода и докато изсипвах в нея каквито шампоани имаше, се сетих, че цял ден не съм ходил при морето. Пуснах Сами във ваната и той подивя. Започна да подскача, да прави салта и трикчета, трудни за изпълнение, но много забавни.
– Явно обичаш водата, приятелче! – засмях се аз, a животинчето развеселено ме пръсна с пяна.
Така неусетно седмиците минаваха, а Сами растеше. Беше много трудно да го крия от мама, но успявах. Само първите няколко дни го пусках във ваната, а после реших, че трябва да го разхождам в морето. Тези разходки му допадаха повече от игрите във ваната, защото си играеше с морските обитатели, а и морето притихваше, унесено в играта. Забелязах, че Сами не обича костенурките. Може би му пречеха, когато крадешком си отчупваше по някой жив корал, за което му се карах, но понякога и аз не можех да се въздържа и грабвах от него корала. Сами порасна, привърза се към мен и сякаш и през ум не му минаваше да напусне дома ни.

Един ден стоях на същия камък, на който бях застанал в деня, в който намерих Сами. Морето пак беше бурно, а аз пак се взирах в един корал. До мен стоеше вече двуметровият морски дракон Сами. Една вълна се удари в скалите и коралът изхвърча.
– Какво съвпадение, Сами! – обърнах се аз към моя приятел, който застана пред корала и заръмжа.
– Какво има, Сами? – учудих се аз.
Загледах се в корала и видях, че много прилича на черния и има същото парченце, което някога аз бях отчупил. Посегнах към корала, но Сами застана пред него.
– Това е яйце, нали, момчето ми? Като теб?
Сами поклати глава.
– Колко от вас има тук, в морето?
Сами не отговори, а се засили към бурното море, като ми даваше знак да го последвам. Успях единствено да извикам:
– Сами, не!
Не ми оставаше нищо друго, освен да тръгна с него. Качих се на гърба му. Той ме завлече към морето. Поех си дъх бързо, защото не можех да издържа повече от две минути под вода. Потопихме се в дълбините. Минахме покрай един коралов риф, където видяхме пъстри червени корали. Имаше и отчупени, но не си взех. Потопихме се по-надълбоко. Подминахме риби, костенурки, които Сами едва се сдържа да не подгони, и малки октоподчета. Покрай нас профуча един Спирален дракон. Не смеех да кажа нищо на Сами, защото това щеше да ми изразходи въздух. Сами ме вкара в една пещера. Там видях три дракона. Те бяха много разочаровани, че Сами ме е довел тук и ме избутаха от гърба му. Него го изведоха навън, а мен ме оставиха да лежа на пода на пещерата.
– Сами! – извиках аз с последни усилия.
Той ми даде знак да бягам. Обясни ми, че ще ме последва. Една сълза се спусна от окото ми и се сля с водата. Заплувах навън. Чувах пулса си, докато плувах. Въздухът ми намаляваше застрашително, когато зърнах корабокруширал кораб. Още се четеше надписът: „Черната буря“. „Та това е корабът на татко!“ – помислих си аз. Видях една ръка, покрита с миди, която се подаваше. Тя държеше един корал. Взех го. Още една сълза се спусна по бузите ми. Туп-туп-туп. Чувах пулса си. Притиснах корала още по-силно и заплувах нагоре. Туп-туп. Въздухът ми свършваше. Туп... Последно усетих нещо, което ме побутва по гърба... Събудих се в моята стая с корал в ръка.
– Благодаря, татко! – прошепнах аз.
Утрото надничаше през отворения прозорец и само шумът на морето ми припомняше, че не съм довършил проекта си по биология за подводния свят.

Разказът е от конкурса „Подводно царство“

Прочетете още:
Какво е Световен океан?
Морето
Черно море
Моят град и морето
Случка в морето
Водораслите