Подводният град Атлантида

По време на лятната ваканция Касиди беше на море с родителите си. Те бяха отседнали в къща близо до плажа.
Беше топъл слънчев следобед. Веднага след като пристигнаха, Касиди отиде на плажа. Тя стъпи на пясъка и усети морския бриз. Каси видя нещо жълто в пясъка. Разрови с крак и видя един жълт делфин. Той едва дишаше. В същия момент дойдоха няколко момчета, които искаха да занесат делфина в делфинариума.
– Оставете делфинчето на мира! – изкрещя Касиди.
Момчетата се обърнаха към Касиди и започнаха да се заяждат с нея.
– Джон, Майкъл, Картър! Елате веднага тук! – извика баща им.
Касиди сама избута делфина във водата и след няколко минути той започна да мърда.
– Здравей, Касиди. – поздрави я делфинът. – Благодаря ти, че ме спаси. Аз съм Моби.
Касиди си помисли, че й се причува. Тя се огледа, но около нея нямаше никой.
– Хей, виж тук долу! – каза Моби. – Как да ти се отблагодаря? – Моби се замисли. – Ела с мен в Атлантида.
– Но това е невъзможно! Атлантида е изчезнала преди много векове и никой не знае къде се е намирала.
– Никой от хората. Ние, морските обитатели, живеем там. Ела с мен и ще ти я покажа.
Касиди тръгна с Моби към морското дъно. Моби й каза, че ще я запознае с приятелите си. Момичето и делфинът плуваха, плуваха и накрая стигнаха до златни порти. Зад тези порти се виждаше град, който блестеше. Къщите бяха построени от блестящи корали, които изглеждаха като злато. В дворовете вместо цветя, морските жители бяха посадили водорасли и различни водни растения, които Касиди не познаваше.
– Всички много се потрудихме да запазим града в тайна. – разказваше Моби. – Никой от хората не трябва да идва тук, защото ще пратят машини, за да ни изследват и да разрушат града ни! Затова ти ще трябва да пазиш в тайна всичко, което видиш през останалите дни. Обещаваш ли?
– Обещавам! – каза Касиди.
– Добре, да започнем обиколката! Първо ще те заведа в автомивката, където работи моя приятел Еди.
Моби и Касиди отидоха в една сграда, където чистеха зъбите на акулите, черупките на костенурките и люспите на по-важните риби.
– Хей, Моби! – викна един октопод.
– Здрасти, Еди! Ще те запозная с една приятелка. – посочи Моби към Каси.
– Моби! Защо си я довел тук?
– Тя ми спаси живота, трябваше да го направя. Нали помниш Правилата?
– Хмм, внимавай! – Еди се обърна към Каси и каза:
– Аз съм Едуард – главен чистач на акули, костенурки и важни рибски особи. Сега ще вървя, защото имам работа.
Чистенето на акулските зъби беше много интересно за Каси. Акулата беше отворила уста и планктоните, с четки за зъби, чистеха огромните зъби. След това минаваха с малки кофи вода и изплакваха зъбите. Октоподите пък лъскаха черупките на костенурките и люспите на рибите с четка и сапун. Еди чистеше четири костенурки наведнъж.
– Започва да се стъмва. Трябва да се връщаш. Ще те изпратя до брега. – каза Моби.
Те се сбогуваха с Еди и тръгнаха към брега.
– Утре ще те чакам на същото място. Ще те заведа на морски цирк.
Моби и Касиди отидоха на брега, където вече беше тъмно. Касиди благодари на Моби и тръгна към вилата.
Майка й и баща й я чакаха, разтревожени и ядосани. Попитаха я къде е била цял ден, а тя им каза, че си е намерила нови приятели, с които е плувала през целия ден. След това тя легна да спи и едвам дочака да дойде новият ден, за да види морския цирк.

Каси отиде на брега при изгрев слънце. Слънцето се показа и пръсна лъчите си по пясъка. Водата беше още студена, но Каси не забеляза, защото нямаше търпение да види Моби.
– Здравей! – показа се Моби от водата. – Циркът ще започне всеки момент, трябва да побързаме.
Моби заведе Каси до Атлантида, минаха през портите и отидоха пред голяма пещера. Там беше циркът. Делфинът и детето влязоха и се настаниха на една скала близо до „сцената”. След няколко минути излезе морско куче и започна да говори не на микрофон, а на раковина.
– Морски кучета не съществуват! – прошепна Каси на Моби.
– Ами това пред теб какво е?! – засмя се Моби. – Те са много рядък вид и затова се крият от хората. Има много неща, които не знаете!
След морското куче излезе една риба-клоун, която започна да прави номера и всички се смееха. Излязоха и други риби и животни като морска крава и морски бик. Имаше една симпатична двойка морски овце, които въртяха чинии на носа си.
Касиди се смя от сърце и циркът много й хареса. По средата на представлението, между скалите минаваше един октопод, който раздаваше пуканки от миди и сок от жълто водорасло.
– Опитай сока – много е вкусен! – каза Моби на Касиди.
Тя сбърчи нос, защото наистина миришеше ужасно, но беше много вкусен.
На края на представлението излязоха няколко рака, които свиреха на инструменти, а една риба скат пееше. Всички му хвърляха водорасли, в знак на уважение.

Каси беше много доволна от представлението и се намръщи, когато разбра, че свърши. Моби я заведе в музея на Атлантида и Каси остана очарована от нещата, които видя там. Вечерта Моби пак я изпрати до брега и тя се прибра вкъщи.

На следващия ден Моби щеше да заведе Каси на ресторант, за да опита атлантидската кухня.
– Касиди, събирай си багажа. – посрещна я майка й. – Във фирмата на баща ти изникна проблем и утре той трябва да е там.
– Но, мамо, ние едва вчера дойдохме!
– Важно е, Каси! Обещавам ти, другото лято ще бъде за по-дълго.
Каси отиде на брега, за да се сбогува с Моби. Вика го, но той не дойде.
Накрая тя се прибра в къщата и започна да опакова багажа си. В четири часа сутринта те отпътуваха. Каси беше много тъжна, че не можа да се сбогува с Моби. Повече Касиди не видя Моби.

След време, когато Касиди стана голяма и се омъжи, отиде на почивка заедно с мъжа и детето си. Тогава Сузи (дъщерята на Касиди) се срещна с Моби и отиде на разходка до изгубения град Атлантида.

Прочетете още:
Интересни морски животни
Кораловият риф е най-големият жив организъм
Какво е Световен океан?
Морският леопард
Морето
Черно море
Моят град и морето
Случка в морето
Водораслите
Морското дъно
Една вълшебна морска история
Вълшебното ми морско приключение
Рибата, която не можела да плува
Приказка за една морска мечта
Морско приключение
Подводното царство в очите на Маги
Бел от отсрещния бряг
Добрата постъпка на делфините
Чудесата във водата