Приказка за една морска мечта

Още докато пътувахме към морето си знаех, че така ще стане и пак ще стоя на плажа с моя малък брат, който така плачеше, че заглушаваше дори музиката от близкото заведение. Безсмислено беше отново и отново да набирам номера на мама, за да получа отговора, че няма връзка или е извън обхват. Спасението ми дойде неочаквано и за самия мен, когато от морето излезе един човек в неопренов костюм, с шнорхел, очила и плавници. Изведнъж оглушителният рев на брат ми спря и той застина изумен от гледката. Възползвах се от случая, приближих се и попитах:
– Искаш ли да ти разкажа за Немо, царя на водите?
– Това... той... ли... е? – продължаваше все още да подсмърча брат ми.
– Сигурно! Дошъл е да види кой е обявил тревога и защо надува сирената! – въздъхнах с облекчение аз и побързах да започна разказа си...

Откакто моретата и океаните съществуват, съществува и техният цар – Немо. По цял ден той стоял в двореца си, обграден от слуги и разкош. Ала един ден Немо пожелал да излезе извън своя палат и да се поразходи в големия подводен свят. Със своите необикновени сили той се превърнал в смъртен и излязъл извън замъка си. Там срещнал Ноа и след като двамата се сприятелили, заедно поели на пътешествие из големите морета и океани. Щом се изморили, спрели да си отдъхнат в една водоприемница. Собственикът бил щедър и дружелюбен човек, който ги посрещнал както се полага, защото не всеки ден там идвали гости. Не че водоприемницата не била хубава, но в последно време се били появили разни по-нови и по-модерни, които примамвали клиентите със седефения блясък на фасадите си и с многото сирени, насядали на бара. Немо не обичал лъскавите неща, защото те му били донесли достатъчно разочарования в двореца, и бил много изненадан от скромната на вит водоприемница. Докъдето поглед стигне, водни същества помагали и обслужвали клиентите. Собственикът лично развел своите гости и им показал всичко. На двамата пътешественици много им харесала кухнята, където един много сръчен октопод готвел. С едно пипало той взимал храната, с друго – напитките и внимателно ги подавал на красивите и лъчезарни русалки, които обслужвали клиентите. Показал им и стаята за забавление, където другарите видели една риба-клоун да изпълнява номера. Накрая собственикът ги завел до стаята им. Тя била уютна, с меки и удобни легла, с изглед към централния подводен път, по който се движели всички – от медузи до акули. Легнали си двамата пътешественици в меките постели и веднага заспали, уморени от толкова нови впечатления.

През нощта Немо се събудил от някакъв шум. Той видял как приятелят му Ноа краде една малка, но скъпа златна арфа, вероятно принадлежаща на сирена. Престорил се Немо на заспал, а на сутринта замълчал за това, на което бил станал свидетел предишната нощ. Щедрият собственик дори не им поискал пари за нощувката и те продължили по пътя си. Щом умората отново ги застигнала, Ноа и Немо спрели в друга водоприемница. Нейният собственик обаче се оказал алчен пират. Вътре, ако нещо се виждало в полумрака, окото би разпознало акулите, които обслужвали масите, ако грубото им поведение можело да се нарече обслужване. Пиратът ги настанил в тъмна и неуютна каюта с твърди и неудобни легла, поради което Немо цяла нощ не заспал, въртял се и си мислел колко по-различен е светът извън престорената любезност на онези, които живеели в двореца.

На следващия ден Ноа и Немо осъзнали, че нямат достатъчно пари, за да заплатят голямата цена, която изисквал пиратът за нощувката и лошото обслужване, затова Ноа платил с откраднатата арфа. Пиратът много се зарадвал на този трофей и не скрил задоволството си, че най-сетне ще има в колекцията си такава антикварна ценност. Когато напуснали водоприемницата на пирата, Ноа започнал да се хвали как благодарение на неговата находчивост и предприемчивост успели да се разплатят. Немо бил обзет от мислите си. Изслушал мълчаливо своя другар, а накрая не се сдържал и казал на Ноа, че го видял как краде арфата. Тогава Ноа се засмял и го попитал дали някога се е замислял откъде той – царят на моретата и океаните – разполага с такива несметни богатства. Немо наистина никога не се бил замислял откъде и как се осигурява изобилието и разкошът в неговия дворец. Опитал се да каже, че той самият никога нищо не е присвоявал, но осъзнал, че по нищо не се различава нито от пирата, нито от Ноа, защото всъщност винаги се бил възползвал от откраднатото от другите. Тази истина натъжила Немо, но го накарала да се вглежда по-внимателно както в онези, с които се заобикалял, така и в своите постъпки. Отдалечил се от бившия си приятел, за да продължи сам по избрания път. Вече не можел да отминава и най-малката несправедливост, а магическите си сили и цялата си власт използвал само за да помага на по-слабите. Така спасил един ранен тюлен, измъкнал едно заклещило се морско конче, освободил няколко кефала от мрежите на рибарите и дори се скарал на една медуза, че иска да опари крака на едно дете. След всяка добрина Немо се чувствал още по-силен и разбрал, че няма нищо лошо в това да си цар, ако властта ти не служи само на теб.
От този момент нататък Немо използвал силите си, за да помага на нуждаещите се, а цялото царство обичало своя щедър и добър владетел – царя на водите – Немо.

Когато свърших приказката, видях, че малкият ми брат, изтощен от продължителния си плач, вече задрямва. Не трябваше да го оставям да заспи под чадъра на плажа, а и беше време за обяд. Едва го накарах да съберем разпръснатите му в пясъка играчки и тръгнахме. Още щом приближихме хотела, разпознах на една маса в ресторанта отвън човека, който бе излязъл от морето, макар да не беше с неопреновия костюм, очилата и шнорхела. Четеше менюто, а около него обикаляха акулите, преоблечени като келнери. Точно тогава телефонът ми изввъня, брат ми ме задърпа за ръката и аз изпуснах рапана, който бях намерил тази сутрин. Наведох се да го взема, а когато се изправих, масата в ресторанта бе празна. Зад нас шумеше морето.

Приказката е от конкурса „Подводно царство“

Поиграйте на:
Малкият Скаридко
Прочетете още:
Какво е Световен океан?
Морският леопард
Морето
Черно море
Моят град и морето
Случка в морето
Водораслите